Сърджан Драгойевич (Не сме ангели) произвежда първата екс югославска копродукция от двайсе години насам. Ако неговият “Хубаво село, хубаво гори” бе първият филм за войната(две десетилетия след нея, в Сърбия беззъбата тема още печели киносубсидии), то “Парад” е първият филм за мира.  Обединяваща бившите републики на Тато е ЛГБТ обществото – тема супернеудобна за тесногръдия ни регион . Парад стреля директно в хомофобския фейс с тъжно-правдива сатира, безкомпромисна към задръстения с предразсъдъци и морална утайка политически хоризонт.

Никола Койо е Лимона- сръбски “четник”, натискал спусъка срещу усташи(хървати), шиптъри(албанци) и балии(босненци)ултранационалист, сега дребен гангстер и воюващ за заплата треньор по джудо. Комични обстоятелства го карат да приеме охраната на гей-парада в Белград, 2010-та. За да го стори той трябва да събере, своите братя по оръжие, оказали се зад новите граници. Маршрутът минава в розов мини купър, в компанията на пухкав “педер”.

Както Сърджан сам казва, киното е масов терапевтичен сеанс и като добър манипулатор,за максимално емоционално въздействие в Парад той смесва няколко жанра. Провокиран от историята(сблъсъкът на 6 000 неонациста с 5 600 полицаи на парада не е фикция), с рехавата “великолепна” седморка от бивши и настоящи крими агенти припознали се в битката на онеправданото малцинстово, режисьорът дава широка гласност(филмът направи почетен парад на всикчи важни фестивали,вкл. БГ) на важни въпроси, каквато само един успешен комерсиален продукт може да постигне.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!