Парите са началото и краят на всяко нещо.

След години на доброволна изолация родили автобиографичния Ариранг, Ким Ки-дук се връща в игралното кино. Първоначално за Pieta е искал Париж, Изабел Юпер и Джъд Лоу.

Поради несъвместимост на графици обаче това не става, търси локации и вдъхновение и в Япония,  за да установи снимачния сет най-накрая в точно този работнически квартал, в който е отраснал, с всичките тези допотопни металообработващи машини, с които сам дълго време е работил.

Сюжетът вдъхновен от скулптурата на Микеланджело (презентираща болезнения триъгълник син-майка-страдание) е за трийсегодишен събирач на дългове, единак без семейство, който ежедневно троши неплатежоспособните, за да вземе парите от мединцинската застраховка.

До фаталния ден, в който жена на средна му се представя за родител и необратимо отваря нова страница в обречения му на гибел живот. Престъпление или наказание, на съвременния стоков кантар ролите на палача и жертвата са взаимозаменяеми и еднакво губещи.

Ким Ки-дук на пресконференция на 69-ия кинофестивал във Венеция, минути след като е грабнал Златeн лъв:

В моя филм двама души, които нанасят и търпят болка в името на парите, се срещат и стават семейство. И именно чрез това семейство можем да осъзнаем, че всички ние сме съучастници в случващото се днес.

Парите ще продължават да задават неудобни въпроси, предизвикващи тъжни отговори, докато и последният ни съвременник не умре. И в края на краищата всички ще се превърнем в разменна монета един за друг, докато не се стопим и изчезнем.

Toва е филм, за това как финансовите институции на капиталистическото общество правят света лош, при това навсякъде. Отвратително е и трябва да му противопоставиш нещо.

Пиета е италианската дума за състрадание. Филмът разказва за ощетените, тези които нямат лоби. Болката е в основата. Показвам как се усеща, но не и как е причинена.

Хората в наши дни са обсебени от илюзията, че парите могат да решат всичко. Вече рискуваме в очите на другите да започнем да изглеждаме като пари.

Пиета е безспорен masterpiece, хващащ за гушата. Безкомпромисно авторски, дълбаещ в раната документ-капсула, съществуващ единствено и само за да въплъти и съхрани няколко прости въпроса – Какво е пари. Какво е смърт. Какво е живот.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!