Призрачна нишка – последният филм на Даниъл Дей-Луис


Phantom Thread/Призрачна нишка е вторият  и може би последен съвместен проект между Пол Томас Андерсън (Буги нощи, Ще се лее кръв, Inherent Vice) и Даниъл Дей-Луис. Историята е ситуирана в Лондон от петдесетте. Даниъл е Реймънд Уудкок- гений на шивашката игла. Ухажван и уважаван от елита, педантичен, саможив и свръхвзискателен Реймънд няма друг живот извън проектът за следваща най-добра рокля. Всичко встрани от установената рутина му носи болка. Срещата на Рейнолдс със сервитьорка по време на една от разходките му е знаменатална. Наглед крехката Алма (аlma-храна, душа от лат.) бързо става неизчерпаем източник за вдъхновение за модиста и постепенно заема все по-големи територии от неговата самостотелност, разум, живот.

Дей Луис е събрал огромен масив архиви за реални личности от този бизнес и епоха, наред с Баленсиага, от които е черпил подкрепа. Персонажът му е традиционно стабилен и вълнува със своята обреченост.

Vicky Krieps е страхотна. Способността й да се изчервява влиза в употреба  в първата й екранна минута. Привидната лекота, с която партнира на метод-актьора с три оскара е внушителна. Диалогът е изпипан като дантелите от органза, по които реални шивачки се трудят неуморно в дом Уудкок. Структурата е триактова; Андерсън сам си е оператор, с помощта на асистенти, още едно нещо наред с костюмографията и ost-a за възхищение.

Има забележителни художествени миниатюри в сценария, реплики-бижута; или приказни хрумки като тайният навик на Уудкок да скрива в подгъви и хастари думи-заклинания. Втъкани са и нишки, които могат да възбудят нърда – референции и влияния, които Андерсън и крюто му не крият, изреждат ги в интервюта. Това е първият му филм без Филип Сиймур Хофман, чиято гигантска менторска харизма от The Master е пропила и героят на Дей Луис.

(спойлери) Връзката между двамата е хипнотична и перверзна. “Намери това, което обичаш, и го остави да те убие” е положението. Непримиримата упорист на Алма да опознае Рейнолдс по своя си начин, както нарича “меките” си методи за упражняване на надмощие е толкова патологична, колкото е и маниакалната превъзнесеност на Уудкок. Женски вариант на бог Кронос, който изяжда децата си. Алма ревнува Рейнолдс от таланта му, капанът хлопва зад гърба му, в момента в който той я припознава като муза.

Неподчинимата (отмъстителна?) стихия на пола? Образът на Алма е водещ, даже не е второстепенен на асоциалния, влюбен в изкуството си гений, способен да живее само със сестра си. Контролирано насилие, съзнателно или не тече в двете посоки. Колкото по-далеч стига Алма в тровенето с чая, толкова по-силно е “доброволното” влечение на Уудкок към нея; нео-готик девиации. Неговите бълнувания по майка му (приказки за призраци и духове) щриховат лицето на Алма. Нещо подобно (с тровенето) имаше в скорошен филм с Рейчъл Уайз, “Братовчедката Рейчъл”.

Любопитно изнесено е проклятието на призванието – какво, колко и на кого коства, как се употребява или злоупотребява с него, къде щеше да стои то в социалната херархия, ако крилете на суетата не го държаха в ерекция.

Между другото “майчинската” психопатологията на Алма си има мединско наименование и и история (делегиран синдром на Мюнхаузен) и ужасяващите й плодове са развити в осемте серии на Sharp Objects(2018) с Ейми Адамс.

 

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)