Tриийсегодишен барнат дилър на бартерни сделки – менка вагон с консерви доматена супа за два с колумбийски кокошки като стой та гледай – се връща в родното място, да погребе родител, когото отдавна е отписал като баща. На място семейният адвокат му връчва 150 бона, завещани да бъдат предаде на млада майка с дете, които бартерният играч ни най-малко познава.

Холивудският уклон да се пишат сценарии за (уж) живота на малките хора, е колкото симпатичен като концепция (никога не съм харесвал тонът, който Амели Пулен зададе), толкова и скучен за гледане. Еverybody’s Fine и  Тhe Decendants бяха ОК – поколенческата бездна видяхме от ръба, в People Like Us обаче – с тоналността и настроението на реклама на Нес кафе, въпреки всички налични предпоставки – от моралните дилеми между разбрали за съществуването си на 30 брат и сестра, до майчинският избор на Мишел Пфайфър, която като гара разпределител отклонява тежкия характер на рокабили таткото – предлага вкиснат боровинков сироп, вместо истинско съпреживяване.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!