Облаците на Силс Мария


Clouds of Sils Maria (2014) е интелектуална драма, написана и режисирана от Оливие Асаяс (Boarding Gate, Personal Shopper) специално за Жулиет Бинош.

Световноизвестната актриса Мария Ендерс (Жюлиет Бинош) пътува за Цюрих, където трябва да получи театрална награда за цялостен принос. Придружава я асистентката й Валентин (Кристен Стюарт). По пътя към швейцарските планини научават за смъртта на писателят и режисьорът,  направил навремето Мария звезда. Пиесата-пробив е била за болезнената връзка на полюсните Хелена и Зигфрид. Сега Мария получава предложение отново да играе в дебютната си пиеса, този път като зрялата жена, която младата героиня тласка към самоубийство.

Историята за тягата и отблъскването между две жени на различни възрасти е майсторски разтроена. Веднъж това е двойката от пиесата направила Мария популярна. Втори път това са проблематичните й взаимоотношения с Вал, асистентката, покриващи почти дословно литературния сюжет, и трети – партньорството й с младата актриса в продължението на пиесата. Всяка от историите хвърля отражения и сенки върху другите, с което линеарният разказ не пречи за психологическа дисекция във всеки един времеви пункт. Спойката между хронологично различните вариации е Мария. Тя е в стая с мними и реални огледала, събирани и подреждани в живот на шлифовани дарби, груби рефлекси и изтощаваща суета. Фалшиви или не, знаците са много, а ориентацията сред тях е подчинена на субективната нагласа и капризите на духа.

Асаяс е композирал действието в пораждащи неизменно философски отговори контрасти – живот в разписани красиво илюзии срещу съвсем нехудожествената реалност на смъртта, талантлива самота срещу жълта публичност, ранима интимност срещу ерудирана арогантност, сай-фай блокбастъри срещу висока култура… Диалогът е наситен със сочни размишления за сладкогорчивите странични ефекти на професията, има и поглед в дълбокия кладенец на творчеството и диаболичната му природа. Това на фона на безразличните към немия вик и сълза алпийски пейзажи, където всяко метеорологично явление неизбежно става метафора.

Удоволствието от такъв тип филми за киномана е голямо и заради вътрешните фини препратки и степента на себеучастие и отдаденост на актьорите. Кристен Стюарт е равностойна на Бинош на всички нива. Интересно е да се следи дългосрочната вече профи връзка между Асаяс и тях двете. Методът му на звукоизвличане от актрисите (Азия Ардженто в Bording Gate) е забележителен.


5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)