Ondine (2009) – Нийл Джордан разказва приказки
Рано или късно, всеки голям режисьор прави своя приказен провал (изключение са Тери Гилиъм и Питър Джаксън).
Ondine (2009) e за тържеството на вярата. Нийл Джордан избира за канава историята за рибаря и златната рибка, пръскаща светлина над мрачната ирландска социална действителност – рибарят е алкохолик, а русалката- румънска затворничка, е по-противна и от парче на Селин Дион.
Диалогът е нелеп (добре че Стивън Риа почти не говори), затова пък красиво “отстрелян” от ветерана Кристофър Дойл.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
Колкото и да къцате тук, резултатът ще е илюзорен. Но за сглупилите като мен, наслука.
>не съм много съгласен за питър джаксън /особено след посредствената боза the lovely bones/, а и винаги ми е бил леко едностранчив в работата си с актьорите, но съм съгласен, че в този филм нещо липсваше. добре, че беше г-н дойл, който е един от най-интересните оператори днес. искам пак да направи филм с уонг кар вай, но май ще си остана с искането!
>да, и моето мнение за the lovely bones е смесено, честно казано едвам го издържах, но ако се абстрахираме от излишните 60 минути и тегавите жалостиви преходи с отвъдното, филмът има идея
>по-голям провал от The Brave One едва ли може да има.
>Няма слаб филм с Джоди! И The Brave One не беше лош, защото беше с нея. :-) Lovely Bones ме измъчи и мен, но идея има, да.