Вакум на екзистенциален смисъл в Имало едно време в Анадола


Bir zamanlar Anadolu'da

Имало едно време в Анадола (2011)

Професионалната характеристика принуждава прокурор, лекар и редови полицаи да изкарат безсънна нощ в движение, с двама задържани, които трябва да им покажат мястото на което са заровили своята жертва.

Външната крими-конструкция е протоколиране на поредното банално битово, с нищо различаващо се от много други престъпление от събрани по силата на външни обстоятелства мъже без жени. Статусът е подчертан. Прокурора и Лекаря са основни персонажи. Нелицеприятната им работа е отсрочка, почивка от собствената угнетеност.

Рутинната обработка на трупа е претекст за удавен в недомлъвки разговор, в който Прокурора(харизматичен Taner Birsel) търси облекчение на лична загуба.

Anatolia1

Виделият всичко лошо на този свят патоанатом държи моралния ключ към филма. (помощникът му в моргата Ercan Kesal е реален лекар от местността, вдъхновил режисьора за филма.)

Позицията му предоставя възможност да спести част от истината за смъртта на жертвата на осиротялото семейство, в което привижда отражение на някогашното свое.

Прекрасна композиция, кадри, цветове, осветление и минималистичен, пазещ загадките на живота диалог. Актьорите са неразличими от натурщици. В дългите панорамни кадри колите се движат почти в реално време. Блуждаещите фарове правят вакумът на екзистенциален смисъл, от който страдат персонажите осезаем.

Bir zamanlar Anadolu’da /Имало едно време в Анадола (2011) e поредното бижу от Нури Джейлан и съпругата му (сценарий) Ебру Джейлан.

bir-zamanlar-anadoluda

Едно интересно интервю на Патриция Николова с Нури Джейлан.

Още от същото:

Отчуждение, Климати, Зимен сън

5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes

, , , , , , , , ,

  1. #1 by Pow R Toc H on 20.03.2015 - 10:15

    Съгласен, страхотен филм. Имах честта да го гледам в “Люмиер” пред 3 години нейде, и от тогава въпросното кино ми е любимо.

    • #2 by Anton on 20.03.2015 - 11:53

      И на мен Люмиер ми е любимо, заради широките редове на седалките и “Стик номер 3” на Ки-Дук преди години

  2. #3 by Pow R Toc H on 20.03.2015 - 12:49

    Много е тъпо, че функционира само по-разни фестивали, но и това е нещо. На всеки филм, който съм гледал там се чувствам като на празник на киното, а и не само заради широките редове(и аз го отчитам тва, щот съм си дългичък). Някак си – винаги се чувствам, като на премиера там. :)

(will not be published)