Защо Кристен Стюърт и Гарет Хедлънд наблягат на секса в On the Road / По пътя (2012)?

On the Road / По пътя (2012)
По пътя е екранизация на култовата книга-манифест на Джак Керуак. Амбицията да се филмира пуслът на бийт поколението се ражда у главата на Валтер Салес, автор на скучните Мотоциклетни дневници и римейка Dark Water.
Хаотично филмираното движение на търсещите адреналин свободни души на Сал(Керуак), Карло(Гинзбърг), Дийн(Нийл Касиди) се върти около седмиците, в които Керуак сваля на хартия целия трип.
Има ги импулсивните, спонтанни решения, захранени от алкохол и телесни сокове. Има ги и дрогата, суровата литература на пишеща машина, черният джаз, гладът и неудовлетвореността във въздуха на следвоенна Америка.
Проблемът е, че по реж. команда младите Кристен Стюърт, Сам Райли и Гарет Хедлънд играят представата си за легендарните си персонажи прекалено учебникарски, наблягайки на това, което в крайна сметка им е най-познато – секса.
И въпреки въртенето на волана и изгорелите литри бензин, въпреки споделените двойки, тройки и наистина приятната операторска работа(транс-лабиринтът от емоции, дим и грешки се усеща), няма кривване встрани от “пътя”. Филмите за Буковски, камерните Barfly и Tales of Ordinary Madness звучат далеч по-свободно.
В играта са още Ал Пачино(глас зад кадър), Кирстен Дънст, Виго Мортенсън като Уилям Бъроуз и Стив Бушеми.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!