Нюрнберг


 

Обединените във филм мини tv серии “Нюрнберг” (2000) на Yves Simoneau не блестят  с  невиждани кинематографични достойнства, но могат да служат за образователно помагало на всеки, който тепърва чува за Холокост, Трети райх и Втора световна война. Процесът срещу 21-ата военопленници от висшия ешелон от обкръжението на Хитлер, с рамката, критериите и тактиката си за провеждането е прецедент по много параграфи.

Би било страшно отблъскващо, ако това уникално по рода си събитие, наблюдавано тогава от целия изстрадал войната свят, сега привлича индивидуалния интерес само от любопитство към фактите, към правното шоу. Чувствителността към отговорност и рефлекса към уроците от миналото са качества, които се възпитават с научаване, мислене, спомняне, а този филм ги провокира. Браян Кокс се е постарал да влезе в миришещата на смърт кожа на Херман Гьоринг под шекспиров ъгъл. На повърхността плува кокетиращ, шутовски образ, докато в сянката му диша объркан, но предан на илюзиите си и въоръжен с арогантност палач. Прави го човечен, което от своя страна е още по-страшно. Така направи и Стенли Тучи със “своя” Адолф Айхман. Никой от 21-амата не е подминат за портрет. Най-впечатляващ след райхсмаршала е Алберт Шпеер, архитектът на фюрера, трети по значимост в структурите на националсоциализма. Един от малкото топ нацисти, излежал 20 годишната си присъда, за да изживее още почти толкова на свобода. Ужасно противоречива фигура, която тепърва ще предизвиква  още много дискусии, с версии за неговата лична борба с истината; за убийството като работа, и паталогичното разграничаване от “работата”.
Алек Болдуин има твърде холивудски фейс, за да бъде уместен избор за водещ прокурор на процеса, но пък името му е продало не малко билети за филма. Това с което прокурор Джаксън ще бъде запомнен, е че води делото по документите на самите подсъдими, ювелирен ход.
Да се тури романтична нишка на всяка манджа е отвратителна традиция в студията, в този смисъл и екранизиращият такъв тежко травматичен къс от историята филм не е пощаден. Хубаво е, че се мярка Майкъл Айрънсайд, извънредно симпатичен актьор, с извънредно потънала кариера.
Каква е природата на злото е вечна тема, която тук поне предлага частичен  персонифициран отговор, около който всеки може самостоятелно да поразсъди. “Днес нечовешкото е част от човешкото, каза Ели Визел, нобелов лауреат, преживял Аушвиц и Бухенвалд, посветил живота си на обществена дейност против расизма, насилието и потъпкването на човешките права.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)