Mr. Robot (S01)


mr. robot

Cybernetic Fight Club е популярното и в случая съвсем нелошо определение за влизащия под кожата хакерски сериал Mr. Robot. С натрапчиво пулсиращ  рефрен за загубата на баща, IT вундеркинд живее на ръба между корпоративната реалност и анархо-нихилистичния бунт след 18.00 ч. Елиът е персонаж, взел по-малко от Шерлок, Асандж, Нео и Момичето с драконова татуировка – морфинист с психоаналитик, асоциален тип поправящ анонимно куп несправедливости в подготовка на the Big Bang хак-a, с който ще изнасили радикално и необратимо шибаната капиталистическата матрица, заклещила свободната воля на буболечките от цялата планета. Да, времеви джоб около Едуард Нортън и Марла, наблюдаващи срива на инкубаторите на злото в онази облекчаваща сцена. Джоб, в който е цялото ни травматично съвремие и всеки детайл е изпипан дяволски умно. Виждаме богоравните от горните етажи, пращащи мълнии на човеците долу, както и смешната им уязвимостта към атаки от сайбър-гладиатори като Елиът. Картината на Mr. Robot е трескава, взела най-доброто от “Controll”, “P”. Кривият фейс на Рейми Малек е като скапаната Емпайър Стейт Билдинг – трябва да му снасяш двайсетачка всеки път, когато те изкачва до панорама с поглед. Момчето е незаобиколимо. Зениците му изрязват с лазер бюргерските налепи зад склерите ти. Студената премереност идва от сияйния Нийлс Ардън Оплев, вкарал Нуми Рапас в тефтерите на студията. Диджей, миксиращ ъндърграунд тъмници с небостъргачи, сменящ гледната точка от високо и от ниско, от романтични сайбър-дзен сентенции към масови смъртни присъди, разписани наедро с офисно мастило.

mr. robot

Преди да стане причина за световен икономически колапс, Елиът е кървящо следствие, падащо на loop от прозорци в собствената си обърната към детството спирала. Самоосъзнаването му минава през шизо-капаните на собствения коварен мозък и един също нелош(кво толкова му придиряте) Крисчън Слейтър. И някак между другото, светът е кубче рубик в клавиатурата му.

mr. robot

Mr. Robot определно ще остави истинска следа, не само fsociety мърчъндайзинг. Дори сюжетът и персонажите да са плод на комбинаторика и фенски пристрастия, демонстрираната енергия е аналогична с тази от наркотици – идеални пропорции между действие и напомпан до козирката текст. Чакаме продължението, Netflix.

 

П.П
Адмирации заслужава “америсканския психар” на Тайрел Уелик/ Martin Wallström. Заковал го е.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , , ,

  1. #1 by Pow R Toc H on 13.10.2015 - 22:17

    Тук се си объркал много здраво. Сериалчето е зле от където и да го погледнеш(издържах почти цели 3 серии). Героите – клишета, сюжетчето- плоска история, съспенсчето – колкото в един портокал. С три букви: бля! :)

    • #2 by Anton on 13.10.2015 - 22:19

      ок. мнения разни. мен ме задоволи напълно

(will not be published)