Жалките изхвърляния върху мъртвото био на великите пълководци са хранили и ще хранят стотици мършави гърла в киноиндустрията. Кефът да се тагнеш нощем върху бронзова статуя, е далеч по-малък от това да ангажираш за няколко месеца цяла кохорта хореографи, сценаристи и артисти да ти играят по режисьорската свирка. Monsieur N. е пършива туфа, избуяла върху конспиативните легенди за смъртта на Наполеон на остров Света Елена.

За мек мирис в секцията за предпране е налята порядъчна доза романтика – в крайна сметка за имперската потентност няма минало време. Итало-корсиканското му име Набулио мокри сънищата на русо и грозновато като Лора Дърн девойче.

Разказът иначе идва с тембъра на изопнато британско козле, чийто пагон го прави хроникьор на височайшия затворник.

Вокалът на Рамщайн Тил Линдеман щеше да стои по-добре в ролята от франсето Philippe Torreton

След краха на Ватерлоо, нерадостната съдба на маниакално смешният кичур на челото на Бони по това време така или иначе събира нездравия интерес на прогресивна Централна и Западна Европа. Интригите около неговия статут, характер и митично наследство тук са обговорени така, че да погъделичкат фетиша към маршалския мундир на всяка една презряла бяла кифла, в гарнитура с нейния влюбен в National Geographic съпружески тумбак.

На лице са стоидвайсе минути теледиария върху кинолента, в която обаче има и забавен анахронизъм – Набулио решава кръстословица, въпреки че такова нещо се появява едва сто години по-по-после.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!