Най-голямото достижение на деветнайсти век е конституционната поправка отменяща робството в Щатите. С методи включващи  дори купуване на гласове, шестнайсетият президент на Съюза и бивш адвокат Абрахам Линкълн успява да утвърди историческия документ, с което на практика обезсилва Конфедерацията  и печели Гражданската война.

Стивън Спилбърг работи по Линкълн  единайсет години. Историческата възстановка се разпостира до последния цилиндър. Всеки типаж е или реално съществувал или сбор от документи за такъв. Дори книгите в кабинета на Ейб са същите заглавия. За иконичната роля на Великият освободител първоначалният избор е Лиъм Нийсън, който се отказва заради разширилата се междувременно разлика с възрастта на героя. Даниел Дей Луис също казва “не” в началото, но приятелят му Ди Каприо го убеждава да приеме. Очевидно роялта е оказала голямо въздействие върху него щом споделя, че Линкълн е героят, циито ценности иска завинаги да останат с него.

Разбира се, не е възможно да се отдели идолизирането от обективността. Изборите на Линкълн изглеждат немислими за друг. Да прокара Поправката или да спечели войната е гордиев възел, който той разсича с цената на собствения си живот. Страхът му да не загуби второто си дете в нея (Джоузеф Гордън Левит) и будната му съвест Мари Тод/Моли(Сали Фийлд), правят положението му още по-трудно. Кинематографично Линкълн е експонат за кино музей.  Патриотичната нишка и сладникава музика не дразнят особено. Фокусът е върху отговорността да си визонер и правата на хомо сапиенса, независимо от цвета на кожата му. Все неща магнит за куп оскари.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!