Левиатан


Leviathan

Николай (Алексей Серебряков), жена му Лиля (Елена Лядова) и техният тийнейджър Ромка живеят в покрайнините на малък крайбрежен град до Баренцово море. Той има малък автосервиз, тя е работник в рибна фабрика. Сивият им алкохолизиран живот е систематично тровен от корумпиран кмет (Роман Мадянов), който иска да отнеме земята, къщата и автосервиза на Коля. Компрометиращите факти за кмета, които приятелят на Коля, адвокат от Москва (Владимир Вдовиченков) събира за да му помогне, са временна отсрочка пред анихилацията на семейството от срасналите се в едно путинова бюрокрация и руска православна църква. Съпротивата, възмущението и търсенето на справедливост само очертават безнадеждността в ситуацията.

Leviathan

„Сценарият бе повлиян от пейзажа. Всичко тръгна от едно американско произшествие, борбата на обикновен занаятчия срещу мощна промишлена компания и администрацията. Този самотен и отчаян бунт на обикновения човек, на когото властта пречи да живее, ме порази/ Когато намерихме място за снимките, на брега на Баренцово море, далеч на север в Русия, историята придоби цялата си широта, визуалната си тъкан. Вече имахме наум идеята за Левиатан, ненаситното чудовище/
Соченият от някои за баща на тоталитаризма философ Томас Хобс(1588-1679)пише, че във всеки от нас дреме чудовище, и ако няма висша инстанция, която да регулира обществото, се стига до война между отделните индивиди. Тази инстанция е държавата, но в замяна на удобството и сигурността, които носи, човекът се отчуждава от свободата си. Тогава самата държава се превръща в чудовище, което поглъща душата. За мен да се откажеш от свободата означава да продадеш душата си на дявола”, споделя Звягинцев (по siff.bg).
leviathan

Камерата на Михаил Кречман и симфоничните натрапчиви мотиви на Филип Глас спомагат суровият север и оглозгания като скелет на кит човешки интериор да се слеят, да те пометат, да ти свият сърцето. Финалният триумф на “бухалките” правда, истина и свобода произнася присъда над тези, които ги употребяват. Дали с путиновия или с друг режим, битката на индивида с  механичния безчувствен апарат, създаден от него да го управлява е предизвестена. Християнинът и атеистът са еднакво потенциални жертва за Държавата. Само случаен късмет, активно угодничество или и двете могат да те разминат от мерника на Левиатан. Битката за душата е друг филм, но Йов не е книга, която някой чете с охота.

Филмът на Звягинцев е замислен и действа като удар с тесла. (Така беше и с “Елена”) Изразните средства са подбрани и комбинирани целенасочено, но едно послание се помни, когато засяга и предизвиква статуквото. Още повече в случая става дума за безспорно художествено постижение. Метафорично, това е като да пътуваш по неволя гратис в градския, да видиш как се качва контрола и да очакваш разбиране в развоя на конфликта. Властта трябва да познаваш по лице, казва Роман Мадянов в “Левиатан”. Глобално, никога не знаеш в кой момент и в чий “автобус” ще ти предяви претенции някой че пътуваш, нито знаеш в какъв размер ще е глобата. Държавният вой на Русия, че “Левиатан” е русофобски и конюктурно прицелен във фестивалните политики  очевидно не е попречил за досегашните, няма да попречи и за бъдещите му успехи сред публиката.

 

НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ : Оскар ’15 – Номинация за най-добър чуждоезичен филм ; Златен глобус ’15 – Най-добър чуждоезичен филм ; Кан ’14 – Най-добър сценарий и номинация за „Златна палма” ; Мюнхен ’14 – Най-добър чуждестранен филм ; Севиля ’14 – Най-добър оператор ; Сао Пауло ’14 – Най-добър филм ; Азия Пасифик ’14 – Номинация за най-добър филм, режисьор и оператор ; Европейски филмови награди ’14 – Номинация за най-добър филм, режисьор, сценарий и актьор (Алексей Серебряков)

“Левиатан” е част от фестивалната програма на София Филм Фест 2015

П.П

Пространно и важно интервю със Звягинцев за филма във в-к Култура

 

5.00 avg. rating (99% score) - 8 votes

, , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)