Хавър


LE-HAVRE

Писател и бохем по душа – ваксаджия по препитание, Марсел Маркс се възползва от дребните радости на доброволното изгнаничество, сред сплотеното комюнити в крайбрежния френски град Хавър. Непретенциозното му щастие циркулира в равни части между любимия бар, трудовата повинност с лъскането на чуждите обувки и съпружеската хармония с Арлети (прекрасната Kati Outinen). Животът обаче презира симетрията, затова го среща с осемгодишно момче от Африка подгонено от имиграционните; Арлети пък приковава  на болнично легло.

lehavre

Марсел се изправя срещу държавното безразличието към човешката съдба, въоръжен единствено с оптимизъм и непоклатимата солидарност на кварталната задруга.  Непоколебим в готовността си да спаси достойнството на момчето от огромната държавна машина на Запада в лицето на полицията, в тайната си конспирация Марсел прави и предизвиква, буквално християнски чудеса.

Le Havre

„Европейското кино не е обръщало до момента специално внимание на задълбочаващата се финансова, политическа и най-вече морална криза, която доведе до все още неразрешения проблем с бежанците – тези, които се опитват да започнат нов живот в страните от Европейския съюз, и непоследователното и често пренебрежително отношение към тях. Аз не съм открил разрешение на проблема, но въпреки това исках да го засегна в своя нереалистичен филм…” казва режисьорът за Le Havre.

Ето едно чудесно интервю с Аки Каурисмаки.

П. П.

Работил като пощальон, мияч на чинии и кинокритик, Аки Каурисмаки е финландски режисьор, продуцент, сценарист, актьор и монтажист, роден 57-ма в Ориматила. . С брат си Мика заснема документалния „Пътуване около Сайми” и създава продуцентската компания “Villealfa”. Носител на Голямата награда на журито в Кан за „Мъжът без минало”, награда на ФИПРЕССИ за филм на годината и номинация за „Оскар” за чуждоезичен филм.

“Хавър” е част от фестивалната програма на София Филм Фест 2015

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 6 votes

, , ,

  1. #1 by Pow R Toc H on 02.05.2013 - 19:27

    Страхотно филмче. Спомням си приятното чувство , което остави във всички на прожекцията в “Люмиер” , и благодарение на него и “Имало едно време в Анадола” “Люмиер” се превърна в любимото ми кино.
    Страхотен сайт, не знам къде съм блял до сега. :)

    • #2 by Anton on 02.05.2013 - 21:40

      Мерси, наминавай по-често

(will not be published)