La Haine/ Омраза – бижуто на Матийо Касовиц

La Haine/ Омраза (1995)

Вторият пълнометражен филм на Матийо Касовиц (прави го едва на 28) издава пристрастията му към американското кино – иронично екзистенциалният метатекст от рекламните билборди на Абел Ферара, документалността на Скорсезе, музикалният ритъм на  Тарантино, но най-вече безспирните и ескалиращи диалози на Спайк Лий.

hate

Независимо дали са в Рио, Париж или Ню Йорк, децата на предградията са еднакви по цял свят – улицата ги изяжда млади. La Haine Касовиц посвещава на загинал в районното приятел от детството.

Тонът е груб, некоректен и пълнокръвен. Pierre Aïm се е справил чудесно с кинематографията, разказвайки с обектива си често една ситуация от два диаметрално различни ъгли. Вицът за падащия от небостъргач, който през секунда повтаря дотук добре, дотук добре, дотук добре е разказан няколко пъти като лайтмотив.

Падането не е важно, всеки някога пада, важното е как се приземяваш. В този смисъл Винсент Касел и момчетата около него играят с истинските си имена и го правят повече от самоотвержено.

Чернобелият цвят на Омраза е удачно намерена буквализация на заглавието, а Париж на Амели Пулен е завладян от бетонния ландшафт, музиката, слънцето и луната на обитателите на гетото.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

2 thoughts on “La Haine/ Омраза – бижуто на Матийо Касовиц

  1. Матийо Касовиц така и не направи по-силен режосиьорски опит след Омразата

Leave a Reply to Anton Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.