La Haine/ Омраза


hate

Вторият пълнометражен филм на Матийо Касовиц (прави го едва на 28) издава пристрастията му към американското кино – иронично екзистенциалният метатекст от рекламните билборди на Абел Ферара, документалността на Скорсезе, музикалният ритъм на  Тарантино, но най-вече безспирните и ескалиращи диалози на Спайк Лий.

la_haine

Независимо дали са в Рио, Париж или Ню Йорк, децата на предградията са еднакви по цял свят – улицата ги изяжда млади. La Haine Касовиц посвещава на загинал в районното приятел от детството. Тонът е груб, некоректен и пълнокръвен. Pierre Aïm се е справил чудесно с кинематографията, разказвайки с обектива си често една ситуация от два диаметрално различни ъгли. Вицът за падащия от небостъргач, който през секунда повтаря дотук добре, дотук добре, дотук добре е разказан няколко пъти като лайтмотив.

Падането не е важно, всеки някога пада, важното е как се приземяваш. В този смисъл Винсент Касел и момчетата около него играят с истинските си имена и го правят повече от самоотвержено.  Чернобелият цвят на Омраза е удачно намерена буквализация на заглавието, а Париж на Амели Пулен е завладян от бетонния ландшафт, музиката, слънцето и луната на обитателите на гетото.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , ,

  1. #1 by Anton on 20.12.2011 - 11:03

    Матийо Касовиц така и не направи по-силен режосиьорски опит след Омразата

(will not be published)