Kikujiro (1999)

Осемгодишно момче расло без майка си, разбира случайно адреса й и тръгва да я търси в далечен град. От самото начало попада на дребен бандит, който от користни подбуди и от скука се съгласява да сподели лятната му ваканция.

По пътя срещат множество образи, странни и изгубени, по своему справящи се с живота.
Kikujiro (1999)  е пропит с любов и към най-малката “мравка”.

Комичните гегове на the bigshot Kikujiro– Такеши Китано (director/writer/editor/actor), са непривично милосърдни и трогателни.

Идват от неосъзнатата му смелост да бъде себе си, по най-различни шарени(нелепи) начини и от това, че бивайки лузър, все пак помага на най-уязвимия – детето. Дори физически, хуморът му е едновременно енигматично-величав, като йероглиф и успокояващо първичен, като черен хляб.

Разливащият се над наглед протяжните пейзажи романтичен инструментал на Joe Hisaishi е компресиран от малословен, но прерязващ сърцето диалог.

Кинематографски, монтажните решения показват зрялост и завършен почерк. С Kikujiro  Китано не се бои да изглежда сантиментален, “детински” (според някои) и раним.

Ето един изчерпателен текст на Андроника Мартонова, хвърлящ светлина въху Доктор Такеши и мистър Бийт

P.S

..И още един изчерпателен текст за изкуството на Китано в егоист.бг

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!