Джули и Джулия – рецептурник за успешен филм


Знаете ли, че Ейми Адамс и Крис Месина, които участват в якия чисто нов, aла трудетектив сериал на HBO Sharp Objects имат обща история още от Джули и Джулия, онзи кулинарен/близък до живота сладък като Шоколад филм с религиозни фенове, за който само бях чувал възторжени  думи оттук-оттам през годините, но заради преекспонираните пози на Мерил Стрийп от плакатите все не се престрашавах да гледам. Е, страстта ми по живота и делото на Антъни Бурдейн (RIP) отвори вратите и към този род кино.

Нора Ефрон познаваме от тоталните хитове Имате поща и Когато Хари срещна Сали, ясно е че в женската психология тя е циментиран почетен доктор хонорис кауза. Ейми Адамс (продължение на деведесетарската прическа и чар на Мег Райън) е разписана като Джули Пауъл, кол-оператор от 2002-ра, закарфичен на бюро от девет до пет. Успешно пласиралите й се приятелки (скокнали от Сексът и градът) изострят страховете на чувствителната сърничка от приближаващата перспектива да посрещне трийсетте от барутника си в Куинс.

легендарната кухня на Чайлд, едно към едно в музея Смитсониън, най-големият музей и изследователски комплекс в света

В този момент на криза гаджето й (удобен за женската стихия във всеки един момент) я насърчава да съчетае пренебрегнатите си писателски дарби и любовта си към готвенето с необятния океан на блогосферата. Пътеводна светлина в проекта на начинаещата блогърка става първата книга с рецепти на Джулия Чайлд (1912 – 2004) – името вкарало френската кухня в американския дом. Тя заема и другата половина от екранното време на филма, персонифицирана безпощадно както вече казах от Мерил Стрийп. Джули решава да прави по една от рецептите на Джулия всеки ден в продължение на година. Животът на двете е миксиран в равни части и се разгръща от краищата към средата. Паралелно на усилията на блогърката в кухнята ставаме свидетели на впечатляващото упорство и постоянство на Мерил Стрийп (импозантна и зашеметяваща във физическото пресъздаване на Чайлд ) в попрището на  гурман и писател на готварски книги в този недружелюбен man’s man’s world. Двете лица на безкрайно различни епохи и култури борят неумолимо препятствията пред себе си.

Персонажите на Стенли Тучи и Крис Месина са второстепенни и подчертано обслужващи, но whatever. Зрителят със затаен дъх чака блогърката, застигната вече от лавинообразен успех, с куп бляскави оферти от издателства и телевизии най-накрая да срещне очи в очи своя идол. Сливането на двете слънца обаче бива помрачено (слава богу, иначе много порно) от ниската оценка, с която консервативната Чайлд порязва младото.

Да, комичното не е много комично, но настроението на филма, стига да не си кисело претенциозен фен на Годар и Трюфо е заразително топло. Посланието мотивира твърдо и безапелационно всичко що е DIY и развива прагматичното клише (което винаги успокоява и не омръзва), че ако устискаш достатъчно дълго да правиш това което обичаш да правиш (независимо даже кога ще започнеш!), накрая заслужено и ти ще бъдеш обикнат. Танто за танто, барабар с професионалните ползи. В добрия смисъл, де.

П.П.
За склонните към по-сериозни разсъждения филмът е любопитен от гледна точка да се разгледа всепомитащата роля на фен-културата(аматьорът, дилетантът, уонаби експертът) и реципрочно кризата на авторството и чезнещият в репродукции оригинал и автентика – процеси взаимно пораждащи и захранващи се и все по-актуални.

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)