Почти нормален – Уди Алън в подножието на планината си

Няма нищо по-забавно от това да гледаш как други хора страдат. Уди Алън знае много по този въпрос. В „Съпрузи и съпруги“ един от героите, телевизионен продуцент, записва идеите си на малко магнетофонче. Нещо много умно, което прави Уди Алън, е да слага своите мисли в устите на глупави персонажи. И този Пийт, продуцентът, казва на магнетофончето си точно една такава фраза – „Комедията е трагедия плюс време“.“ Жорди Галсеран

Почти нормален, откровено принизяващ превод на Irrational man, отбелязва 80 годишнината на Уди Алън. В ход маестрото пуска отново част от натрапчивите си наративни инсталации.
Ейб Лукас/Хоакин Финикс е професор по философия, изхарчил и последните запаси от мотивация да живее дейно, така както се очаква от един обещаващ ум.

След пристигането му в колежа на малък град, Ейб разказва за похабените си желания на Джил Полард/Ема Стоун. Middle class студентка, ходеща на езда и пиано, е привлечена от романтиката на уязвимия интелигент, зарязал работа по поредната, все едно са много, книга за Хайдегер и нацизма.

Irrational man

Случайно дочут от Ейб и Джил разговор изкарва действието на магистралата. Професорът еманципиран от християнското лицемерие и вербалната мастурбация на своите древни и настоящи колеги, решава да влезе в ролята на демиург и да премахне живота на бюрократична буболечка, в полза на онеправдана дама.

Да, след Crimes and Misdemeanors (1989), Match Point (2005) и Cassandra’s Dream (2007) това е четвъртият филм на Алън инспириран от моралните дилеми в творчеството на Фьодор Михайлович.

Последвалите събития търпят скоропостижен дедлайн, в който негласният обществен сговор побеждава индивидуалния бунт със солидна доза ирония, не без помощта на съдбата, при Алън тя е на щат.

Не вярвам Уди особено да се вълнува от последните си филми. Рециклирането е необходимо и полезно само за аналогавата природа. Както сподели Мария Ландова след прожекцията, която искам да цитирам, при него проблемът не е във вкуса, а във възрастта и личните проблеми. Оттам и вечният монолог за моралния императив, непродуктивната любов, липсата на смисъл и нуждата да си го измисляме. Това, разбира се, не намаля възхищението ми към високите и диаметрални образци в биографията му като Ани Хол и Whatever Works.

Irrational man е част от програмата на Киномания 2015

П.П.
За любопиттни сравнения по темата препоръчвам филмът с Матийо Алмарик “Love Is The Perfect Crime”.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.