Interstellar


Interstellar

Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Interstellar е техно ода за дързостта човек да превъзмогне себе си далеч зад онтологичния си хоризонт (обратното по фокус е “Прометей” на Ридли Скот). Притиснат, но не отчаян, изпълнен от богоборческия дух на откривателя.

Кислородът на Земята намалява и обитателите й са обречени да потънат в прах. Ърбан пейзажи и масовки липсват. Последните човеци са отдадени на грижата да осигурят храна на децата си. Изолирана и в забвение, НАСА сондира шансовете на хомосапиенса в галактика, достъп до която са открили чрез пространствено-времеви шорткът в района на Сатурн. Неколцина жертвали се за науката астронавти са изпратени с мисия да търсят органични форми на тамошни планети. Час присъствие там се равнява на различен брой землянски години. Разшифрован мистериозен код отвежда героят на Матю Макконъхи, бивш пилот и фермер по неволя, в засекретената зала на НАСА точно в момента, в който ръководителят й Майкъл Кейн (прокрадва ми се смешната асоциация с тандема Ричард Крена – С. Сталоун) се кани да прати екип в Космоса за този от интергалактическите конкистадори, който през годините се е отчитал с най-обнадеждаващи данни. Залозите да се върнат са дастатъчни наземният екип учени да продължава да търси през това време спасителен пояс в квантовите уравнения на дъската. Има и план Б – “златна кпасула” със замразени яйцеклетки, от която някъде някога, сътворението може да започне без адам и ева.

Interstellar

Амбициозният проект на Нолан е гигантски по хуманистични проекции и емоционални внушения. Чувствата са представени като мост не по-малко реален, и в същото време не по-малко фантастичен, от времеви-пространствената магистрала, през която пионерите пътуват. Консултант е мегапопулярният Кип Торн – водещ физик по сингулярности, черни, червееви дупки и прочее понятия, които изграждат конструкцията. Апропо, правдоподобността в сетовете е съобразена изцяло с мнението на експерта. Съвременните технологии са обезпечили натъпкана до предела на възприятията визия, впрегната в полза на интимния детайл, като например символиката в неколкократно цитирания Д. Томас. 160-те минути са побрали различни по темпо и наситеност части, в които има екшън, концептуална физика и банална с ежедневната си познатост романтика- необходимият лифт към значенията на сложните думички. Саундтракът на Ханс Цимер облива щедро драматичните възли, референциите към Одисеята на Кубрик и Соларис на Тарковски са оправдани, а хипотезите за изънземен разум и Бог (по Лаплас) – учтиво отстранени. Свръхчовешкото, без това да е оксиморон, остава в сферата на това еманципирано, еволюирало  от Ренесанса насам човешко, на което по неизбежност се явяваме продукт. Кому би липсвало такова човечество е друг въпрос. Закономерно най-симпатични остават роботите и Джесика Частейн.

 

За да превъртиш играта гледай в поредица Gravity, Interstellar и Oblivion.

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)