Климати – за вътрешните граници на свобода


Iklimler

Климати (2006)

Телата са разделени помежду си от пространство. Словото прекосява гъвкаво пространството между телата. Когато не получат отклик, думите увисват във въздуха, започват да гният и да вонят, това е безспорно. Словото е в състояние да разделя дори когато е предназначено да установи връзка.

Мишел Уелбек/Елементарни частици

В Iklimler (2006), четвъртия си игрален филм, Нури Билге Джейлан и съпругата му – актрисата и сценарист Ебру Джейлан, са любовници в сложната координатна мрежа на привличане и отблъскване.

Iklimler

Иса/40-г. е преподавател по архитектура, а Бахар (името означава Пролет)- пленителна телевизионна актриса. По предложение на Иса, ваканционно лято на средиземноморския бряг става мизансцен за почти безкръвна раздяла. Вътрешните си граници на свобода Иса не спира да изследва, този път със Серап, друга любовница в Истанбул, омъжена за негов приятел.

До деня, в който случайно попаднал в ръцете му туристическа брошура извиква спомена за миналото лято и смътното чувство за загуба. За да придобие важност, чувството има нужда от свидетел. Иса хваща самолета за потънало в сняг градче, където Бахар снима мелодрама.

Нури Билге Джейлан, който освен режисьор, подобно на Такеши Китано е и прекрасен актьор, и тук работи с малко думи, перфектно композирани кадри, героите си често снима в гръб.

Детайли като таксиметровия шофьор, на който Иса обещава да прати портретна снимка, а зад гърба му изхвърля адреса, говорят толкова, колкото и снегът, слънцето, руините – метоними, състояния от променливия характер на обречени на меланхолия герои, играещи за жеста на момента.

“Климати” печели номинация за “Златна палма” и наградата ФИПРЕСИ на Кан 2006-та

Забавното филмче на братя Коен с Джош Бролин от долния линк се върти около “Климати”. Доста приятно признание за Джейлан.

Още от същото:

Отчуждение, Имало едно време в Анадола, Зимен сън

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)