I Stand Alone (1998) – глас на коя да е анти неолиберална фракция

I Stand Alone (1998)
Seul contre tous / I Stand Alone е стопроцентов шедьовър на Gaspar Noé и достоен предшественик на Irreversible.
Philippe Nahon е великолепен докато разказва и играе историята на Месаря.
Роден 1939-та във Франция (“родината на сиренето и предателите”), насилван в домовете сирак (“невинността ми бе отнета в името на Исус), героят му не отрасва като филантроп. “Ако живота ми трябва да се резюмира, то той е на губещ.”
С дъщеря зарязана в приют, и преследван за убийство, всеки нов отказ за работа който получава, свива все по-твърдо пръстите му около дръжката на пистолета в джоба му. Лузър с достойнство и чест, дамгосан по рождение с лош късмет, морал, правосъдие и етика за него са думички от речника на богатите, които не го устройват. Оголен до сърцевината на съществуването си и безкомпромисно сам, Месарят може да бъде глас на всяка една анти нео-либерална фракция.
Той живее така както иска и никой не може да го спре. Например, родил е дъщеря- ще я и “направи” жена. Ако на другите това не се хареса нека го затворят, винаги може да се обеси.
Екстремното насилие в близък план, маниерните камера и музика, патетиката в текста и задочния диалог с “Шофьор на такси” се движат “в комплект”, балансирано и сполучливо, и в крайна сметка не действат нито маниерно- нито преднамерено, въпреки че са точно такива.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!