I’ m Still Here (2010) – най-добрата импровизация е режисираната

im still here
I’ m Still Here (2010)

2008-ма, след последния си съвместен филм с Гуинет Полтроу- Two Lovers, Хоакин Финикс публично обявява края на актьорската си кариера пред камерата на Кейси Афлек. Година по-късно, пак пред камерата на Кейси Афлек, вече главен герой от документалния филм за своя живот, Хоакин търси пробив в новото си амплоа на рапър.

Toва ще рече, че в рамките на една година живее и умира пред безсърдечното око на камерата, среща се с гуруто в хоп-троп-бизнеса Пъф Деди, пуска му  нахъсани и очарователно бездарни демо парчета, търси съвети, намира разочарование, неразбиране, на два-три пъти даже изпълнява въпросните парчета пред публика във Вегас и Маями, пътува друсан в миниван на ръба на нервна криза, изпълва с отчаяние и скандали различни квартири,

движи се заобиколен от мазохистичен и меланхоличен гей-антураж, измерва дълбочината на собствения си образ,

бори се със собствения си образ, бори се със всички възможни средства да ни убеди, че с талант и реквизит на клошар човек може да се изобрети от нулата, или поне докато сметката му в банката не свърши.

Лентата I’ m Still Here ни убеждава още, че Финикс, като много други звезди, е станал известен по-бързо отколкото е могъл да израсне като личност.

joaquin-phoenix-letterman

Кейси Афлек създава едни моменти, в които да се види как обществеността бърка себеопознаването на Финикс със себеизразяване. Общ знаменател на подигравките към “капризите на звездата” пък издига Летерман, който унищожава Хоакин във вечерното си шоу.

I' m Still Here

I’ m Srtill Here е открит и честен, колкото постановка на Анди Кауфман, но на зрителя тайно много му се иска, Хоакин  наистина да чегърта дъното, защото на самия него, зрителя, рядко му стиска да бъде нещастен. Точно тази човешка слабост гонзо-режисьорът Афлек долавя и експлоатира безкомпромисно, на 100 процента. Сам си признава, че за повечето архивни кадри е ползвал актьори.

И въпреки че документализмът е истински колкото мнимата смърт на Том Сойер, от това пърформанса на Хоакин не страда. Друг е въпросът, защо му е да изиграва точно така себе си.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Rate this post
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.