Hunger


Hunger

“В един идеален свят ние бихме продължили да се борим, но вече сме уморени.”
Боби Сандс

1981-ва. В затвора Long Cash Maze Prison в Северна Ирландия, осъденият за политически тероризъм ирландец от Белфаст Боби Сандс оглавява гладна стачка в протест срещу агресивната и арогантната политика на Тачър. Радикалният му протест ще продължи 66 дни. Боби Сандс е  революционерът, на когото причините за действията винаги са били ясни, човекът който не може да стои безучастен и не се колебае да подплъти с живота си понятието персонална отговорност.

Hunger-starring-Michael-Fassbender-Michael-Fassbender-and-Brian-Milligan-16

Дебютът на Steve McQueen (визуален артист, спечелил наградата за съвременно изкуство Turner!)  е впечатляващ!  Всеки кадър е добре обмислена картина, с оптимален за ситуацията заряд, плавно преливащ в следващата картина от мрачния полиптих. Гладът към детайла зрителят усеща със стомаха. В дълбоките води на  филма плават  съвършенно завършени жестове-миниатюри. Като разигралата се безмълвно вътрешна драма у един от жандармеристите, обърнал гръб на колегите си биячи, докато “работят”. Или този откриващ половин час преди да срещнем Сандс, в който сме свидетели на изнервен надзирател, който проверява колата си за бомба,  в работата избягва контактите и шегите на колегите си, а после упражнява дейно насилие наравно с тях.

hunger

Диалогът на Hunger е величествен в минимализма си. Окото на камерата през цялото време търси общото внушение и артистични цели. Цялостно композицията е дирижирана с размах в три неформални части:  Мълчаливо съгласуване на поведение яростен отпор и отчаяна последователност на затворените бойци; Дългият четири изпушени една след друга цигари манифест на Боби Сандс, маскиран под формата на диалог със затворническия свещеник. И самотното изкупление на собствени и чужди грехове на Боби Сандс.

Michael Fassbender прави ролята на живота си. Личният му ангажимент и отдаденост са без въпрос. Успехът-също.
Wind that Shakes the Barley на Кен Лоуч и Bloody Sunday на Paul Greengrass са прекрасни.
Hunger ги надминава.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , ,

  1. #1 by КостА on 27.01.2012 - 21:22

    Отлично ревю, Терзиев. Единствено, жалко (за мен) , че не се съм гледал това бижу на голям екран – доколкото си спомням, даваха го на една Киномания.
    Напълно съм съгласен с последните 5 изречения, които обобщават всичко. Може спокойно да добавиш и In the Name of the Father към списъка и..
    “Tiocfaidh ár lá!”, крещеше Angela Mayne от Cluain Dolcáin, докато я черпех с българска ракия.

(will not be published)