Годината е 1988-а. Джони Уокър (Мики Рурк) е отдавна изгубен за бокса уиски-кaубой, който довлачва кожените си ботуши от Арканзас чак до Ню Джърси. Последното нещо, което Джони трябва да прави е да играе гладиатор – има черепна фрактур, тиктакаща бомба, която като ъндърдог с минимален шанс полива с уиски. Слизайки от автобуса на западното крайбрежие го очакват три неща: първото от хиляда години насам наистина свястно момиче, stand up мошеникът Уесли (Кристофър Уокън) и кървавият спорт готов да му събере трохите още в първия рунд.

За да вдигне увеселителния парк на русото “пони” (Дебра Феър, по това време вече съпруга на Рурк) на крака, боецът Джони без много да му мисли залага своите два.  И докато ъперкътите идват от черните млади лъвчета, на които хвърлят Джони, подли крошета раздава и артистичната хъстлър отрепка “УеЗззли-Уеззли-Пресли”, по долнопробен тарикатско-симпатичен, колкото само Крис Уокън може да бъде начин.

Хей, Джони, трябва да знаеш кои ябълки са твои – подхвърля заучената си реплика щатският копой (винаги има по един такъв, спомни си ченгето в Rumble Fish), дишащ във врата на родените да губят.

Като изработена стойка и достигната зрялост Мики показва тотално различно лице от това в Девет седмици и половина(1986) заснет две години по рано и една година след Ангелско сърце(1987). Като присъствие е обрулен и семпъл, все едно е роден в съзнанието на Леми Килмистър за песен на Моторхед.

А като сценарист на Homeboy Мики бие камбаната на олдтаймера Джони Уокър със същата мярка, с която самoразрушава и сам себе си. Само няколко години след Homeboy ще се върне повторно в боксовия ринг, пет мача в който ще го извадят с нова купчина допълнителни проблеми. Но живота си е лична отговорност, а тя е частен бизнес и всеки си плаща сметките сам, както казва Ильо от Йомрук (кудос!).

Майкъл Сересин (режисьорът на Планетата на маймуните) очевидно е направил всичко възможно да не пречи на Рурк да си конструира бобдилъновския антигерой. А истината е, че Ромео Флорентино – прякорът, с който Мариелито Рурк е искал да се боксира през 12-те си профи мача, е токова добър колкото режисьорът му позволи да бъде.

Виж какви лафове разцъкват приятелчетата от Актърс Студио от 70-те Уокън и Рурк в ТОВА лежерно интервю.

В горното и долното видео може да чуеш какво прекрасно парче е разписал шибания гений Steve Jones от Секс Пистълс за Homeboy саундтрака. Мамка му, сетих се кoлко ми липсва разкошния подкаст на Стийв Jonesy’s Jukebox. Да не говорим , че има и разплакващ камъни китарен инструментал и на Ерик Клептън, мотиви от който щедро акомпанират драматичните моменти.

9/10

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!