С ултра мощния си дебют Hard Candy от 2005-та Дейвид Слейд (The Twilight Saga: Eclipse, 30 Days of Night) забива  кален, четвъртит кол в сърцето на напудрения средностатистически пуритан. Никога не съм виждал по-интересна трактовка на педофилската тема. Trust  може само да му диша прахта.
Елън Пейдж (Джуно) е просто великолепна. Във филма е на 18, а играе 14 годишна.  От втората минута насетне характерът й на социoпат се разлива постепенно и необратимо като мазен, всепоглъщащ теч на нефтена платформа.

В духа на Hard Candy ето част от това, което прочетох, представено като манифест на педофила:

“На света на “сексуалното насилие”, пълен със страх, самота и емоционална студенина, където желанията на възрастния са закон, е противопоставен света на свободната, “радостна”, интимна педофилска връзка, където удоволствието е споделено, изборът за физическа близост е изцяло в ръцете на детето, което във всеки един момент може да я прекрати.

Истинският педофил се интересува от него, като личност, от неговия свят и култура, съобразява се изцяло с неговото ниво на психосоциално и сексуално развитие, и не го подтиква към сексуални практики, които биха били в разрез с характеристиките на това ниво.” (б.а. ‘2015) Втрисащо, нали, мирише на отврат? Проблемът с педофилията, особено в безхаберна и незаинтересова да пази собствените си деца България е огромен. Хелзинкския комитет парадоксално защитава правата на педофила, отколкото тези на неговите жертви. Всяка проява на парафилия трябва да се следи и възпрепятства.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!