Хана Аренд


Хана Аренд (2012) на Маргарет фон Трота хвърля светлина върху основните теми в творчеството на германо-американската политическа теоретичка и философка, повлияла значително съвременната философия със своите трудове, най-вече с Тоталитаризмът и Айхман в Йерусалим – репортаж за баналността на злото. Филмът рамкира периода, в който поканена от сп. Ню Йоркър Хана Арендт отива в Йерусалим за да отрази процеса срещу Адолф Айхман. Разсъжденията й върху видяното скандализират обществото, очакващо публичното заклеймяване на подсудимия да стане с равносилни на вината му клишета. Когато човек откаже да бъде личност, той не може да мисли, да разсъждава самостоятелно, а веднъж изключил мисловния процес той няма и емоционална връзка с последствията от делата си. Така се ражда злото, ординарно, сиво и банално – синтезира за Ню Йоркър впечатленията си Хана. В психологическата й дисекция Айхман е просто един банален опортюнист. Еврейската общност я счита за предател (Хана критикува пасивността на еврейските лидери по време на войната), студентите я боготворят, а останалата част от запознатите със статията й са разединени в противоположни посоки. Не може да се отрече, че Хана е първата повдигнала темата за Холокоста в обществено значим дебат.

Филмът обаче не предоставя друга гледна точка към любимата студентка на Хайдегер, освен нейната собствена. Прокурорът на делото срещу Айхман например твърди че в книгата си “Баналността на злото” хардкор последователката на Карл Ясперс инструментализира Холокоста, изопачава факти и пренебрегва  детайли…

Eто какво казва за Айхман Джонатан Лител, през устата на своя герой Макс Ауе в “Доброжелателните” (изд. Колибри, 2009, превод Георги Ангелов):

“…със сигурност не бе “враг на човешкия род/ не бе също и олицетворение на “обикновеното зло”, бездушен и безличен робот, какъвто искаха да го изкарат след процеса му. Бе много способен бюрократ, изключително компетентен в своята област, с широк размах и изключително чувство за лична инициатива, но единствено в рамките на точно определени задачи: на отговорно място, където би трябвало да взема решения, би бил загубен; но като среден кадър би представлявал гордост за което и да е европейско предприятие. Никога не съм забелязал да изпитва някаква особена омраза към евреите: просто бе изградил кариерата си върху това, те се бяха превърнали не само в негова специалност, но в известен смисъл в негова фирма и по-късно, когато пожелаха да му я отнемат, той ревностно я защитаваше, което е разбираемо.”

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)