Юмруци от камък (2016)

Hands of Stone / Юмруци от камък (2016) интерпретира най-апетитните за кино факти от колоритния живот на панамската боксова легенда Роберто Дуран(1951-) и неговия сблъсък с непобедимия през 80-те великан Шугър Рей Леонард. Дуран е многократен световен шампион в няколко категории, състезавал се активно с няколко прекъсвания в периода 1968-2001 година . Играе го талантливия Едгар Рамирес(Carlos, Joy), без свян че не му прилича ни на ръст, ни на килограми и лице (наистина шокиращо разминаване). В ролята на американския треньор на Дуран влиза Роберт Де Ниро – тежкият ас от каста, при който поне няма разминаване. В името на реномето си Де Ниро се е постарал да изглежда като истинския Рей Арсел, да предаде есенцията на школата му и да ни остави с впечатление за баща-син връзка с Дуран/Рамирес. Шугар Рей от своя страна е изпълнен от аренби иконата Ъшър (не лош избор впрочем).


Заглавието има претенцията за масивен, мелодраматичен обзор на една епохална, вече христоматийна боксова борба, белязана от политически интереси и личностни кризи, оставила много храна за размисъл за поколенията. Не се е получило по ред причини, не само заради повърхностната амбиция на режисьора. При все педантично подчертаните възлови емоционални моменти, а може би точно заради грубата режисура, филмът те оставя с впечатлението за претупана история. Важното е, че и двата боксови мача, повод за художественото повествование са налични в нета, силно препоръчвам на който се интересува от двете имена да ги изгледа. Психологическата и идеологическа война между лагерите на двамата, контраста в характерите и бекграунда, пропукването на Дуран при втория (“No Mas” fight) мач и шокиралото цял свят негово решение да се откаже едва на третия рунд са безкрайно анализирани както от експерти така и от редови фенове.


Застрахован класически в три действия филмът щедро оправдава фаталните за спорта недостатъци на персонажа си през гладното детство в гетото на подмятана и разкъсвана от Рейгън, а после и от Буш клета Панама. Това че е сниман в Панама, с благословията на Дуран на всяка крачка, е само в плюс. Де Ниро също добросъвестно е проучил архивите. Oще докато снима Raging Bull се запознава и впечатлява от неортодокосалния стил и свирепост на Дуран.
Истината е, че Роберто Дуран заслужава много много повече от нескопосания опит за биографичен портрет на Jonathan Jakubowicz – мнение споделено и от Майк Тайсън, който в Hotboxin неведнъж отдава дължимото на Дуран със сълзи на възхищение и почит. В същия подкаст ще чуеш и изповедта на Шугър Рей, сам преживял и натрупал бисери от мъдрост за поне няколко животи.

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.