Воайорски Go Go Tales в лепкавия и мръсен Ню Йорк на Ферара


Go Go Tales(2007) e смятан за най-слабият филм на Ейбъл Ферара, не че последното може и най-малко да одраска самочувствието на режисьор, който преследва идеите си въпреки финансови обструкции и критически отпор. Go Go Tales е поредната му приятелска колаборация с Уилем Дефо и Азия Ардженто. В неоновия полумрак се мяркат очуканите физиономии и на Боб Хоскинс, Матю Модайн и Бърт Янг. Дефо е цветният и диаболичен Руби Рей, прицелен в артистичния авангард мениджър на треторазряден нощен клуб в Манхатън, който се опитва да държи ниво и класа в еротичната програма далеч над възможностите и ресурсите си.
Воайорският поглед на Ферара го “хваща” в нощ, в която нещата са на път да дерайлират- танцьорките обявяват бойкот, спонсорът – креслива впиянчена реститутка шантажира с изгонване, персоналът е изпушил от системно безпаричие, а печеливш билет от лотарията – двойното дъно на Руби Рей е в хазарта –  продължава да остава загубен.

Дневни кадри почти няма, кресливата атмосфера по италиански е гарнирана с истерично шампанско, главозамаяни клиенти, фрикове с артистични възможности. Кулминацията е моментен възторг, когато съсипания Руби Рей в крайна сметка намира лото-билета и си спечелва отсрочка за ново хвърляне на заровете. Аплаузите са всеобщи – ъндърграунд дупката не е място за изтрезняване; изобщо прелестен упадък. Монтажът редува няколко типа гледни точки, което от един момент нататък става монотонно, но подчертано мръсната комбинация на гангста маниери, ординарна похот и болни мечти прави филма арт, гонзо карнавал. Скелет липсва, повечето кино правила са потъпкани жестоко – трудно е да се прецени отстрани доколкото това е умишлено. Има скеч, опит за секси ноктюрно, ексцентрична галерия от красиви детайли и идеи. Дефо (подобно на Депардийо по-късно в Welcome To NY) има запомнящ се мини монолог, поанта на сторито. Актрисите стоят автентично. Аранжиментите в ost-a са на Ферара, всичко е лично изпято, искрено, докосва. Симпатиите към low-life хората са с традиция при Ферара – сам той е великолепен образ, прилича на Дългия Джон Силвър от “Островът на съкровищата” или най-малкото на стар порнорежисьор. Go Go Tales е за фенове на лепкавия, нечистоплътен, пълен със зависимости, любопитство и дързост свят на Ферара.

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)