Франк и Лола


Kaто всеки друг филм с Майкъл Шанън Франк и Лола е най-малкото симпатичен. Определят го като psychosexual noir love story, и аз нямам нищо против това. Майкъл Шанън е готвач, амбициозен, но тих, за разлика от Брадли Купър в Burnt. Енергията си влага предимно във връзката с Imogen Poots, лабилна девойка с ниска самооценка, “лекуваща” травматично минало с безразборен секс.

Забележително е участието на Майкъл Никвист като злоупотребяващ разумно с тялото на Imogen френски интелектуалец. Образът е маркиран по подразбиране- задоволен материално и професионално стоик, разведряващ скука с все по-вяли телесни наслади из парижки вип клубове. На негов фон шеф Шанън от Лас Вегас неизбежно простее. Макар и с юмруци, сблъсъкът им е културологичен. Ролята на Никвист е силно сходна с тази от The Girl in the Book (2015).

Лоялност и предателство, отдаденост и прошка между два континента- Франк и Лола се простира в широк диапазон от трудно разграничими едно от друго чувства, но по-скоро механично и набързо, отколкото със сериозни намерения. Интересни са само поколенческите различия между тримата. Ако бе по-богато нюансиран диалогът и вместо по фриволно плоската Imogen Шанън болееше по друга партньорка, менюто щеше да е по-атрактивно.

 

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)