Five Easy Pieces/ Пет леки пиеси (1970)

Five Easy Pieces (1970) е ценен документ за времето си, както и за кариерата на Джак Никълсън (Изпълнението му в Easy Rider е само на една година разстояние).
Въпреки че Пет леки пиеси на Боб Рафелсън никога не добива славата на Zabriskie Point (1970), в него има всичко необходимо за една класика.

Дамгосаният от поп-културните трусове на шейсетте Робърт-Никълсън, броди из пътищата на свободата от щат на щат, от една черна работа на друга.

Подобно на Лу Рийд, като не потръгне нещо зарязва го и бяга към следващото.

Зад гърба си е оставил обещаваща кариера на пианист и амбициите на средно-буржоазно семейство.

Семейство, в което никога не се е чувствал удобно. Семейство, което му внушавало идеали, стойности и таланти, които той знае, че никога не е притежавал. Към поколението на родителите с Робърт изпитва противоречиви чувства – едновременно ги ненавижда (в крайна сметка, “техният” Джонсън води войната във Виетнам), срамува се от изборите им и в същото време му липсва подкрепата им.

Поколенческият проблем, разбира се, е вечно актуален, но когато си живял Уудсток (август 1969) в разцвета на мечтите си, когато твои сънародници миналата година са стъпили на Луната, залогът е толкова голям, колкото може да бъде идеологията на “цветята”.

Робърт не е просто неконформист, той е радикален неконформист. Дори и спрямо компанията на двойка хипита-стопаджийки, пътуващи към Аляска поведението му е резервирано и отчуждено. Не знае какво иска, но знае от кого не го иска.  А това не е никак малко.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!