First Reformed на Оскари ‘2019 за сценарий

First Reformed (2017) е необичаен филм, смело може да се каже откровение от Пол Шрьодер, режисьор и сценарист (прави го веднага след Dog Eat Dog). Знаем го най-вече от сценария на Шофъор на такси. Травис Бикъл е неговото собствено алтер его. Сред филмографията му са заглавия като
The Walker, 2007, Cat People, 1982, American Gigolo, 1980. Сценарият на First Reformed е личен, изпипан без компромис, с корени в теологическия бекграунд на Шрьодер.

Протагонист е свещеник, бивш военен, самотник загубил син в Ирак. Пътят му пресича изгубена душа със самоубийствена мисия. Джихад, която свещеника под силата на екотерористични аргументи и собствена диагноза с рак, решава да осъществи в пълнота. Богат на вътрешна драма персонаж събрал, в едно вяра и отчаяние. Коментира се състоянието на църковната институция като мегабизнес корпорация. Иронично, легацията на Итън е титулована просто като магазин за сувенири. Да, шамарите на Шрьодер са есхатологично тежки.

Има огромно значение как е направена една киноистория. Шрьодер много добре знае за торбата с триковете, към която мейнстрийм-колегите посягат. В този смисъл First Reformed удря в сърцето с вещата употреба на фундаментални, бейсик елементи – сочен диалог, актьори без суетни упражнения в актьорско майсторство, минималистична в движението си камера + пестеливи и могъщи метафори, когато наличието им е необходимо. Музика няма, има саунд ефекти. Шрьодер снима така че да те покани в дискусия, ангажира те, изисква мнение, а не одобрението ти. Няма нищо от fast културата, face base филмите и комерсиалното кино. Пардон – между комерсиалното и museum cinema е. Сцените с левитация директно препращат към бягството от физическото у Андрей Тарковски. Деликатен, рискован танц, който разбираемо свива аудиторията. Свидетел си на арт, а не на бизнес сделка. Търсят се отговори на неразрешими въпроси. Спиритуално е (въпреки че Шрьодер е интоксикиран с твърде много секс, насилие и тн, за да има трансцеденталното “око” на Бресон), има мистерия.

Итън Хоук, в точната възраст и интелектуално съзряване и като чисто ренесансов човек (писател, актьор, режисьор, музикант и тн.) умее да танцува този танц, знае стъпките му. Средностатичстическата му американска физиономия е идеална за случая. Една от най-значимите му роля ще си остане именно тази в First Reformed. Героят му свещеник пие, опитва се да се моли, пак пие, води служби, води дневник като one year project, отново пие, но нищо от тези активности не дава контекст на патологичното му страдание, нищо от това не му дава мир с рака, приближаващото неизбежно. Докато не се появява пролуката за саможертва. Climate change нишката е стабилно аргументирана, не стои пришита. Финалът, от левитация към модерна парабола търпи различни интерпретации. Християнската кор-тематика препраща към други стилистични любимци на Шрьодер – Карлос Рейгадас, Карл Теодор Драйър.

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.