Далеч от хората


Loin des hommes

„Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме” (Албер Камю цитиран от Юлия Кръстева)

Loin des hommes / Далеч от хората (2014) е маркетиран основно с придобитите езикови умения от Виго Мортенсън и  с музикалната композиция на Ник Кейв и Уорън Елис („The Proposition”, „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд”). Чак на трето място е разказът L’Hôte/ The Guest, който нобеловият лауреат за литература от 57-ма Албер Камю (1913-1960) публикува 1954-та.

Loin des hommes

Дару (Виго Мортенсън), ветеран от Втората световна, роден и расъл в семейството на френски заселници,  е даскал в начално училище в бедно алжирско село. Цивилната идилия отива в миналото, в момента в който в Алжир избухва войната за независимост (1954) и полицията изисква от Дару да изпълни гражданския си дълг като ескортира обвинен в убийство местен до близкия град. Предопределилата етнически неопределност смесена кръв и вродената свободолюбивост превръщат задачата в изпитание за духа.

Пленени от бунтовниците, преследвани от търсещи кръвнина роднини на алжиреца и изтощени от трасиране на потънали в прах и камъни планински масиви, спътничеството по неволя размива нормативния статут на пазач и арестант у двамата мъже и става повод за другарски беседи (без ирония) с изповеден характер за туй що е то това да поемането на лична отговорност.

AlbertCamus

Драматургичния възел Камю е стегнал гениално. Човекът е нещо, което може да погине. Опорна точка на академични умозрения в реферати, дисертации, докторати.
В безизходна ситуация, за да спаси от гладна смърт семейството си Мохамед (Reda Kateb, Prophet) рационално се нагърбва с тежкото решение за непростимия грях, убийството. Да се предаде на властите и да се остави да бъде осъден, е нещо което е предвидил, с което се е примирил и от което не бяга. Напротив, жертва се, за да прекъсне порочния кръг на търсещата мъст по родова линия чест. Без него – самоизкаралият се от първобитната “игра” око за око, предал се на правосъдието на поробителя-колонизатор елемент,  братовчедите и братята му са детерминирани от задължението да се колят един другиго до края на света. От друга страна френско-испано-арабският културен продукт Дару, за когото човешкия живот е висша ценност, да предаде на сигурна смърт самозащитило се в опасност човешко същество означава съучастие в убийство. Сложният етичен конфликт Камю разрешава с доброволното споделяне на отговорността на Другия. Не като рефрен на християнския модел, колкото в утвърждаване на смисъла от личния пример. Сякаш единствено декларираната готовност за сажертва на един може да разкрие възможност за избор у друг.

David Oelhoffen прави верен разбор на хуманистичния казус – дори заглавието е прекрасно заковано, но с по-безкомпромисна камера и без софт-мелодии като емоционални потпури нещата можеха да бъдат по-остро поставени.

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)