Фани и Александър (1982) – приказният опус на Бергман

Не е важно един актьор какво ще изиграе, а как ще го скрие/ Бергман
Фани и Александър е приказна фамилна сага с фокус върху въображението и неговия най-голям враг – страхът; конфликт вдъхновен от непокорния детски ум и псевдо религиозната утайка на дъното на всяка горчива чаша.
В началото са пищните декори на богато украсен с гувернантки, елхи и любовници коледен дом и шумно празнуващо аристократично семейство. Маси събират участниците във всички ключови моменти.
Тримата сина Екдал (по The Wild Duck на Ибсен; именовани на шведски крале) са представени пълнокръвно в отделни сцени/стаи, като най-симпатичен ми е този, който обижда и се жалва на съпругата си и в един и същ момент. “Как един човек се превръща във второразряден?” пита страдалецът по Достоевски.
Майката и бащата на Фани и Александър, Емили и Оскар работят в театър. Оттам и декадентската наслада от преувеличените жестове. В трупата са още майката на Оскар и брат й – словоохотлив и похотлив пияница. Една от знаменателните му речи е повлияла на Вернер Херцог за финалните думи на Крисчън Бейл в Rescue Down.
Докато репетират Хамлет(!), бащата на децата умира. Доведеният им баща се оказва от тъмната страна на Луната. Садист в расо, (прекрасен персонаж и актьор) възпитател с пръчка, в зарешетения си циментов ад духовникът и и антуражът от забрадени в черно роднини (и котка) обезцветяват за нула време предишния им живот. Срещата им с Александър Бергман бележи със Що е истина. В един от измислените си сънища Александър (интроверт, но хипнотичен като момчето в Иваново детство) говори, че е продаден на цирк, забележима препратка към Фелини.
В бягство от изгнанието, Александър попада в еврейския дом на любовникът на баба си (известна изпълнителка на Стринбергови пиеси, в края на филма Gunn Wållgren чете Пиеса–мечта (1902) с майката на Александър и нарича Аугуст мизогин).
В този нов, населен със страховити кукли и дишаща мумия театрален дом, Александър среща заточен в една от стаите, ала Дейвид Боуи андрогин, който му помага в инициацията. Сестричката Фани честно казано е добавка за симетрия.
Питър Стормеър (трудно забележим във Фани и Александър) и “епископът” на погребението на Бергман, 2007-ма
Чудесен момент е този, вкойто медиумът Исмаил говори на момчето как въображението може да изменя света. Великолепни монтажни връзки на прекрасно заснети от Свен Никвист кадри, когото впрочем Бергман не пуска даже и за погребението на бившата му жена.
Когато излизат петчасовата театрална и тричасовата режисьорска версия 1982-ра, Бергман се зарича това да е последния му филм, което, разбира се, е куртоазна лъжа – Saraband е, от 2003-та.
Първокласният текст от 1000 страници, Бергман списва за 3 месеца. Привлечена първоначално, Лив Улман по една или друга причина не взима участие. Особено нелеп е случая с Макс фон Сюдов по това време в Ел Ей, който губи ролята на епископа заради алчния си агент. Печели я Jan Malmsjö, до този момент предимно свързан с музикални проекти актьор, който леко се стресва, когато Бергман вижда у него потенциал за такова зло.
Оста баща – син; Бог – бунтовник правят Фани и Александър очевадно биографичен за избягалия на 19 от пасторско семейство Бергман. Изумително е как в тези 18о минути няма една секунда пълнеж, напротив, трудно е да се определи диалогът или действието са по-активни. Някои жестове и реплики стигат толкова далеч – шамарът към метресата на Густав Адолф от жена му, рапирането с “мръсни” думи на Александър, – на каквато дълбочина само един гений може да стигне.
Типично бергмановски са гледките в процепите на отворени врати – веднъж когато Фани и Александър виждат майка си да крещи неистово над отворения ковчег на баща им и другата, когато болната роднина на епископа се самозапалва.
“Очарователна е и толстоистката атмосфера – всеки с проблема си, с характера си. Едно описание на виталност, което дърпа пред сюжета, загатнато в Дивите ягоди, но разработено тук” – отбеляза Райко Байчев.
П.П. Момчето, което играе Александър повече не се снима и сега е някакъв икономист или инженер.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!