Elena на Андрей Звягинцев(2011) e възхитително прост като конструкция и правдиво студен в тезата си. А тя е че, класовото разделение е нелечимо и този, който държи револвера (по Норман Мейлър), обикновено заслужава да го държи. Всяка намеса в статуквото е обречена на провал. Но животът така или иначе е страдание и винаги има място за още един опит. Във филма това дръзва да направи Елена – прекрасната театрална актриса Надежда Маркина “с профил на императрица и фасада на соц. матрона”. Сключила брак с тежък капиталист, тя търпи живота на привилегирована прислуга.

Овластеният старик Владимир го играе Алексей Смирнов(страхотен), сам известен режисьор с очевиден дългогодишен опит. Приела за свой дълг семейната съдба на сина си лентяй и пияница, житейският и интелектуален капацитет на Елена стига до там да припознае в стария чичо Скрудж възможното решение на семейните проблеми.

Звягинцев сам казва, че типажите са разработени като функции, не като характери. Това не пречи нехристиянският избор да мъчи многоликата Елена, през лицето на осакатената от самотата цинична дъщеря на Владимир да минават десетки нюанси на тъгата, а с отварянето само на една бирена капачка, синът-хрантутник на Елена да казва повече от хиляда думи.

Елена е майсторско дело с чудесна музика, с почерка на Звягинцев, но и тотално различно от предните му два шедьовъра Изгнание и Завръщане.

…

Страхотен анализ на Светлозар Василев за “Елена”  тук

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!