Филмът Дориан Грей, и преди всичко книгата, са великолепен курс по психоанализа за начинаещия съвременник. Шедьовър! Оскар Уайлд винаги е бил по-добрия адвокат на дявола. (Практикуващите екзорсизъм да се чувстват също поканени.)
Не можеш да си щастлив и добър едновременно, без от това да страда съвестта ти, наставлява Дориан лорд Хенри.
Всъщност тук имаме троен портрет на писателя – 1. Лорд Хенри – Уайлд, такъв какъвто може би е искал да бъде;
2. Дориан Грей- Уайлд, такъв какъвто е искал да бъде, ако беше лорд Хенри и
3. Портретът на Дориан – Уайлд, такъв какъв би бил, ако можеше да накаже обсесията на лорд Хенри по Дориан.

Така или иначе шизофреничната троица вече повече от сто и десет години неуморно манифестира “Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?”, редом до всички разкаяли се поклонници на Мефистофел.  Неполифонично, затова пък непреходно либрето.