Дон Джон


Дон Джон

С искреното си (и наивистично) представяне на темата за секса, порното и любовта Дон Джон (режисьорски дебют на Джоузеф Гордън Левит) оправдано привлече внимание на тазгодишния Сънданс.
Героят на Левит е ограничен (и органичен) итало-мачо, чиито опорни точки са мацките, колата, фитнеса, порното и католическата изповед – в тази последователност. С количеството мимолетни бройки отвоюва уважението и завистта на приятелите си, а със самозадоволяването в porn hub-а покрива дефицита на самоуважение. Дословно разказани на пастора, плътските си прегрешения после чисти с “Отче наш”, така както чисти подкожните мазнини с коремни преси.
Порно кралиците oт мрежата са постоянно присъствие в спалнята му. Те увенчават всяко завоевание в бара или дискотеката. Безопасните фантазии с тонове 2D гениталии са обетованата земя на свръхнабъбналото либидо. Нещото, което природата му не може да си спести, а и нали всички го правят?


Don-Jon

Дон Джон е диагноза, но сериозните й обговаряне, разбира се не е приоритет на романтичната комедия. Левит не се задълбочава особено в тъмната страна на обсесията (както прави Shame),  по скоро търси комфортното спасение в допирателната с опита и мъдростта (знам че мъдростта не е е секси) на дама от друга, хм, епоха.
Преди  джинджър просветление наречено Джулиън Мур, е комичната връзка с десетката от оценъчната система на сваляча. Характерът на апетитната блондинка е ужасен. Скарлет Йохансон подлага кавалера си на отвратителна серия от тестове за целомъдрие, на които естествено Дон Джон се проваля, но мисията й се е оказала успешна – Дон Джон вече не е заклещен в порно-тунела.

5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes

, , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)