Dogtooth (2009)

Dogtooth прилича на филм на Ханеке, Триер или Херцог с неговия Каспър Хаузер, но не е, напротив, последните трима със сигурност биха пожелали това заглавие в биографията си. Историята е за гръцко семейство, което живее в тотална изолация от света, както физически, така и психически.  Единствено съпругът – идеолог и автор на идиотската микровселена напуска дома, останалите – момче с две сестри тинейджъри, както и малословната майка съучастник на бащата, пребивават в зоната на здрача. Зад високата растителност, скриваща дома, само самолетите в небето стават обект на детските фантазиите.

Ежедневната програма в чудовищния експеримент включва психоигри със състезателен характер

като преструване на удвавени например, събралият най-много точки от които, след вечеря определя забавлението за вечерта – обикновено то е инфантилен преглед на домашни видеозаписи или трансхипнотично богоговеене пред едно и също парче на Синатра (Fly Me to the Moon), текстът от което, бащата симултанно транслира в изопачен вариант.

Систематично изопачавани са семиотичните и семантични представи на жертвите, което води до абсурдно нелепото звучене на обичайните им разговори. (Зомби означава малко жълто цвете; солница е телефон) Котката е представена като най-страшното създание на света, ядящо деца. Шокиращо е и условието за добиване на зрелост за напускане на дома.

Статуквото пропуква единственият човек от външния свят, който влиза в зловещата къща и това е бедно и просто момиче, охрана в аграрното предприятие на съпруга.

Ролята й в адския театър е да задоволява сексуалния нагон на момчето.

Изкушаваща се да злоупотреби на свой ред с хомо-идиотите, тя на свой ред стъпва накриво. Грешката й обаче открехва завесата и това може би е началото на края за прокълнатото семейство. Острият политически скалпел на Георгиос Лантимос прави лентата претендент за Оскар през 2009-та за чуждестранен филм.

Болезненият натурализъм и липсата на каквото и да било оправдателно обяснение

в сюжета, правят наратива толкова въздействащ. Ням, тих ужас и блестяща кинематография. Финалът е толкова силен, колкото и беззвучните слайдове със субтитри.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!