Разрушение


Demolition добявя още едно сочно изпълнение в биографията на Jake Gyllenhaal, без в крайна сметка да е толкова запомнящо, колкото в Nightcrawler, например. Дейвис, човек от корпоративния свят, губи съпругата си още в първите минути, но за разлика от всички скърбящи наоколо роднини никакви емоции не пропукват безупречната му наглед фасада.

Отворилата се фуга в лъскавия и планиран живот на Дейвид изважда на повърхността бунтовни импулси, вън от златното сечение на класата, в чиято люлка досега се е люлял. В борбата за независимост  е заедно с Карен(Наоми Уотс), адресат на неговата ежедневна писмена изповед, впоследствие приятел, от истинските. Преди автотерапията да даде положителен резултат Дейвис сее и търпи разруха по всички флангове. Метафорите се подсилват с буквализми. У Дейвис се откючва манията да разглобява техника, мебели и прочее разглобяеми предмети; малка компенсация за това, че не може да направи същото със сърцето си. Следващата енергоемка стъпка е да потроши света. Нищо по-близко  до тийнпсихиката на Джуда Луис (голям!), минаващият през най-болезнения си период син на Карен, с когото Дейвис бори сходни тежести, но на различни нива.
Не че няма достойнства Demolition, познатият от Dallas Buyers Club Jean-Marc Vallée e вкарал добър монтажен микс от халюцинациите на Дейвис, с което поетизира нелеката тема за търсенето и отстояването на идентичност разписана прилежно от Bryan Sipe. Има и опити за сардоничен хумор, има и приятни включвания от Крис Купър (добър, но далеч от летвата си в Адаптация и Американски прелести. Въпреки това ми липсва дръзкото отчаяние на автор от ранга на Тод Солонц oт Happiness. Деструкцията изглежда умерена, под контрол, отново малодушна и не достатъчно радикална, съответно спасението е само временно.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)