С Death in Venice на Лукино Висконти можеш да направиш бърз кинопрочит на едноименното произведение на Томас Ман. В него страдащият от мистериозна отпадналост Густав фон Ашенбах – прототип на Густав Малер, заминава на all inclusive във Венеция. Разяден от философски съждения за теорията на музиката бушуващи зад пенснето, геният на Густав открива олицетворението на сладката си болка в Тадзио – почти андрогинно създание, което заедно с полското си превзето семейство кисне по плажа и прави тигели около умиращият от желание дърт композитор.

Докато Густав плакне окото и потиска адреналина, Венеция е обхваната от вирус, стотици гинат поосени, само Густав, жертва на коспиративен заговор(или на възпаленото си въображение) не може да се добере до истината.

Любимата на Висконти тема за хомосексуализма, е литературно разчистена и драматично извисена от Ман.  Сър Дерек Богард или Dirk Bogarde, когото знам от великият The Night Porter (екс SS фриц, погълнат от връзка с разпознала го жертва-Шарлот Рамплинг), е камертон и наистина умира от любов във всяка една секунда.

Разпадът на Густав намира образ в насечено до гретескна комичност външно поведение.  Гниеща под напора на сирокото и алчността туристическа Мека е прекрасна алегория за малките ежедневни, скрити зад помада, боя за коса и роза в ревера смърти-накрая Густав е разпадаща се кукла от папие-маше, с които реалността принизява таланта.

П.П

Филмографията на легендарният британец Богард е три пъти по-малка от Кирстен Стюарт например. След Смърт във Венеция до края на живота си снима едва няколко филма. “Безсмислено е да влагаш  ценост и съдържание в проект, чиито замисъл е да строши боксофиса” – споделя той за мълчаливия си протест.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

10/10