На пръв поглед за Нуми Рапас Daisy Diamond е това, което беше Танцьорка в мрака за Бьорк. Серия от стресиращи обстоятелства в най-мрачна (социална) прогресия, имащи за цел да унищожат първо психически, а после и физически оплетената в шок, ужас и примирение главна героиня.

Нуми Рапас, все още не толкова известна дава всичко, което камерата може да вземе от  тялото й.
Персонажът й мечтае да стане актриса. От Швеция се мести в Копенхаген, където с четиримесечно бебе на ръце обикаля от кастин на кастинг, все без успех. Както казва Пол Остър, няма закони, които да ограничават лошия късмет. Когато позволява кошмарното й ежедневие да обере нервите й като метла паяжина, вече няма връщане назад.

Simon Staho не ни е спестил нищо от дискомфорта на тенденциозната истина (за феминистките има много храна). В Daisy Diamond виждаме всички модерни и древни аспекти от търговията с плът; модерен канибализъм  от най-малката социална клетка до месомелачката на едро, през призмата на една непримирима амбиция. Сексът като най-блъзък референт на смъртта е в носещата конструкция. Ключови са препратките към Бергман (Нуми е като обсебена от чернобялата Лив Улман и разговорите й с дъщеря й изглежда са малко нещо цитат), а отекваща над всичко поанта, е гениален монолог за болката и повърхността у артиста от садистичната уста на лесбо-режисьорка.

П.П. Приятна изненада е участието на Туре Линдхард.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!