Презрението


Le mepris (1963)

Но човекът, щом е нужно, без страх се изправя сам пред Бога. Невинността му е защита, не му е нужно ни оръжие, ни коварство, докато отсъствието на Бога му дойде на помощ. Хьолдерлин, “Призванието на поета*, Contempt

 

Филмова трактовка на омировия Одисей събира в Италия сценариста Пол (Мишел Пиколи), Фриц Ланг и холивудския продуцент г-н Прокош (Jack Palance). Пол е драматург от Рим, човек на изкуството, мечтаещ за идеалната пиеса. За такъв се смята допреди американеца да му отправи оферта. Хер Ланг играе себе си. Той е режисьорът Омир. Ннякогашният Господар на Мрака, прескочил векове и епохи с “М” и “Метрополис”, е многозначителен в интелектуалните цитати или по детски учуден, както може да бъде само мъдрец. Ланг и Пол размишляват върху философията на древните гърци за връзката между човеци и богове, докато продуцентът е гръмовержец от планината Холивуд. Полукълбата в мозъка му са в режим на “YES” и “NO”. Сблъсъкът на комерса с романтизма и на романтизма с класицима обаче, е вътре в “магазина”. На витрината е друго. Една от най-продаваните по това време звезди. Секссимволът Бриджит Бардо. С най-добрата си роля до момента, която, разбира се, започва с голото й тяло. “Предпочитам да бях заснел „Презрението” с Ричард Бъртън и Ким Новак. Или с Франк Синатра и Ким Новак.” – въпреки това, казва по-късно Годар за бившата балерина и модел.
Камий (Бардо), бивша миашинописка, е младата съпруга на Пол. Връзката им е толкова обсебваща, колкото е и тази на Годар с актрисата Ана Карина. Актьорите са принудени да следват дословно биографичните му ремарки. Личната драма между Пол и Камий е предизвестена. Пол е в екзистенциален капан. Разочарована от неуверения му бунт пред парите, Камий го отблъсква. И едновременно с това се самонаказва с демонстративно предателство.

Le mepris (1963)
Презрението е философско размишление. (Каквото киното по идеален принцип трябва да бъде.) Поне аз предпочитам този пласт. Годар се изказва пренебрежително към литературната канава, едноименният роман на Алберто Моравия. “Това, което виждат очите не е това, което вижда камерата” – казва той. Следователно, това което го е вдъхновило в Моравия, не е това, което е в романа. С “Презрение” Годар доказва съществуването си. Това е най-успешният от всичките му филми. Егоистично и талантливо наблюдение върху “агрегатните състояния” на свободната воля. Мета разказ с двупосочни изводи към “днес” и мита. И този, който се опитва да ги наблюдава.

Важен текст , интервю, и информативна статия за Жан Люк Годар. Ефектни фрази и ярки афоризми, които сглабят “фоторобот” на режисьора, но не компенсират личното преживяване от киното му.

* “Отначало Хьолдерлин(1770-1843) е написал – продължава цитата си Ланг  – … докато Бог го няма. А после пише: … докато Бог е наблизо. Последният стих противоречи на предните два. Вече не присъствието на Бога, а отсъствието му дава покой на човека.”

П.П. Мишел Пиколи натрапчиво ми прилича на Иван Искров, банкера…

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)