Bronson (2009) – кошмарът на Тачър

Bronson e филм за “най-страшният и проблематичен затворник на Острова”. Определенията са на британската преса и са най-често срещаната фраза по адрес на Майкъл Питерсен, познат на целия свят с бойния си псевдоним Чарлс Бронсън. 1974-та , тогава 19 годишен, Чарли задига 20 паунда от местната поща.
Тачър му дава седем години. Заради неконтролируемото му поведение го сертифицират като луд. Годините престой се умножават на 14. Когато ги излежава, Чарли е свободен едва 68 дни. Ченгетата го прибират за въоръжен грабеж в бижутериен магазин. Трогателно – задигнат е пръстен, с който Чарли иска да задържи момичето си. Уви, неуспешно. Показанията на малката му коства нова присъда.
В затвора влиза с реномето на луд, особено опасен и новото си име. Не се задържа дълго. Часовете му престой на пода на вановете докато го местят са стотици. Овързан в усмирителна риза, гол на пода…
Лудница-затвор-изолатор – системата не му дава почивка вече 35 години. Винаги при специален режим и мерки за сигурност. Борбата му за свобода не спира и до днес. Може да подпишеш петицията за преразглеждане на присъдата му тук.
Чарли никога не е убивал никого, a десет години е и с образцово поведение. Преди това мнозина са имали лошия късмет да бъдат негови кратковременни заложници – затворници, надзиратели, губернатори, част от персонала, които са го разстроили.
Последният му заложник от 2001(учителят му по рисуване), всъщност му донася и доживотната присъда. Понякога го прави защото има нужда да общува с човешко същество, друг път само прекарал цяла вечност в изолация може да разбере.
Това е което те създадоха от мен и сега ще трябва някак да се справят, казва той.
Чарли е философ, артист и медийна звезда по неволя. Качвал съм се на повече покриви от Санта Клаус, шегува се Чарли. Чувството му за хумор е наистина пословично. Акциите му, които вдигат кръвното на губернаторите на затворите са с кауза, често в подкрепа на негови приятели в затвора.
Неконтролируем, невъздържан, брутален. иконичен, Чарли е обект на изкуството. Има издадени осем книги. Последната от 2011-та е Diaries from Hell. Негови рисунки и картини се търгуват по ebay и са колекционеркса рядкост. Критиката е възторжена, определя го като огромен талант. Има повече издадени сертификати за умения от всеки друг в неговото положение.
Децата и възрастните в неравностойно положение, на които е помагал го обожават. Най-големия проблем на Чарли, е че не предава принципите си, това го обрича да бъде лузър. Хората казват че го харесват не защото е истински, а защото е заключен.
Човек се превръща в легенда само, ако е за сметка на живота или свободата му.
Пърформънсът на Том Харди (Стартрек, Рокенрола) е забележителен, не защото актьорът качва 50 килограма мускули, а защото насища биографичните епизоди с многозначителен и театрален наратив по невероятен начин. Монолозите му са режисирани към въображаема публика във въбражаем салон, със сценичен клоунски грим и киселинен към обществените порядки хумор. Скоро ще го видим в Eames на Кристофър Нолан. За Бронсън печели British Independent Film Award.
Изпълнението му носи по-голямата награда – благословията на Чарли. Bronson няма аналог. За Nicolas Winding Ref (Valhala Rising) може да се каже , че е чел с разбиране книгите на Бронсън преди да напише сценария. Артистичните му решения правят очевидна приликата със Стенли Кубрик.
Тъмничният интериор във филма ,той е превърнал в мизансцен за разгръщане на огромната енергия, желание за живот и комуникация на Чарли. Чарли живее в сърцето си, а то е огромно място за живеене.
Монтажът е богато нюансиран от анимираните му фантазни рисунки, през натуралистично заснетите сблъсъци и екцесии на фона на прецизно подбрани музикални фрагменти (саундтракът е в диапазона Пет Шоп Бойс-Лакме-Набуко-Ню Ордър), до иносказателните обръщения към аудиторията. Bronson не глорифицира персоната и личната трагедия на Чарлс Бронсън, а прави видими и критикува цивилизованите инструменти за перфидно мъчение, с които обществото погребва несъгласните с него.
P.S. ако ни четеш и искаш да ни подкрепиш – поръчай си тишърт с Бронсън от нас, branditi.com
4 thoughts on “Bronson (2009) – кошмарът на Тачър”