Biutiful


Biutiful

Клепачите ти не са склопени, сърцето ти мълчи

Уксбал (Хавиер Бардем) е микроскопична декоративна рибка в мрачния подземен аквариум на Барселона. Toва което прави, е да намира каторжническа работа на призраци от Третия свят. С припечеленото обгрижва децата си, като ги държи далеч от емоционално нестабилната им майка. Уксбал притежава и способността да общува с духове. В момента, в който разбира, че няма да е вечен, решава да се реванширана(брат му го сравнява с майка Тереза от Калкута) на душите и от двете страни на тънката червена линия.

Biutiful

Иняриту посвещава Biutiful на баща си и държи лентата в монтажната цели 13 месеца.  Каталонската столица представя като чистилище за обречени на смърт гладиатори,  борещи се за оцеляване в общество отдавна заключено за тях. Темата за изкуплението е натоварена и в метафизичен план – филмът почва и свършва с разговор на Уксбал с двайсегодишния му баща. С поглед събрал тъгата на целия свят и глас от отвъдното, Бардем е идеалният Уксбал, за което и отнася наградата на Кан за най-добър актьор(2010) и номинация за Оскар. Останалият каст също е чудесен, но усещането за прекаленост във всяко едно отношение остава.

Размишленията за живота и смъртта в оста смъртно-болен-татко-самотни-деца-луда майка, поръсени с спиритуализъм и емигрантски неволи дотягат със стилизираната си натуралистичност и повтаряемост. Но ако харесваш 21 грама и Вавилон, това няма да ти повлияе много.

 

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

, , , , , , , , , , , ,

  1. #1 by Val on 06.09.2011 - 19:11

    Прекалено тежък филм . Сцените с уриниращия кръв Бардем идват малко в повече . Но пък следват познатия ни Бергманов стил от Викове и шепот.

  2. #2 by Иво on 07.09.2011 - 15:04

    Има една категория в киното, която ненавиждам – експлоатация на чуждата болка. Точно това е филмът и за жалост няма нищо общо с изкуството, когато основната му функция е да буди съпричастие у зрителя и да очаква да си спечели позитивите само с това. Слаб, много слаб Иняриту.

(will not be published)