Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството


Birdman

“Popularity is the slutty little cousin of prestige” Майк Шайнър/Ед Нортън

Въпреки че Умберто Еко отнася лекомислената склонност към умозаключения директно към посредствеността, ще си позволя да започна ревюто на Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството със субективна преценка – Birdman е най-добрият филм на мексиканеца Алехандро Иняриту (Вавилон, 21 грама, Любовта е кучка). Апропо, към днешна дата 23.02.2015 е и с 4 оскара – за филм, режисура, оригинален сценарий и операторско майсторство на Емануел Любецки, оставил илюзията, че целият филм е заснет в единствен кадър; вторият му пореден след този за “Гравитация”.

Birdman-review

Майкъл Кийтън (първа главна роля от 6 год.) е шейсегодишният Ригън Томпсън, стресиран от предстоящ дебют на Бродуей актъор и режисьор. Блудкавият вкус от миналото на звезда от блокбастър поредица за “човекът в пилешкия костюм” Birdman (конструктивна аналогия с Батман-ите на Кийтън от 89-та и 92-ра. ) кара Ригън да рискува всичко на една карта – пиесата “Какво говорим, когато говорим за любовта” по големият и слабо познат в България писател Реймънд Карвър. Интелектуална дъвка за 100 души-буржоа, чийто единствен проблем е къде ще си поръчат кейк след филма – настъпва го класически ранената от вечната му липса на баща Сам/Ема Стоун.

birdman-photos-by-emmanuel-lubezki-at-ellecom-emma

Сантиментът “Карвър” Ригън датира двайсе години преди успеха с пилешкия костюм, когато гениалният пияница Реймънд му посвещава мотивиращо изречение върху салфетка. Подобно на супер героя белязал живота му, Ригън вярва в това, че обладава свръхспособности. Началото на филма ни внушава същото -виждаме го да левитира в гримьорната си. Като Мефистофел в ухото, с глас на човек озвучаващ холивудските трейлъри, алтернативното му cartoon-Аз, се опитва да го откаже от амбицията за творческо спасение и да го върне в утъпкания коловоз на сурогатната екшън икона.  “Този направи милиони с тенекиения си човек, а притежава едва една десета от потенциала ми”, казва за Робърт Дауни-Джуниър* Ригън, в един от моментите, когато Birdman-егото взема превес.

birdman

Външните проблеми на Ригън си имат име и то е на титуляра в пиесата му. Некадърникът Ригън заменя с блестящия Майк Шайнър/Ед Нортън – ужасно смешен образ на претопен в напудрената представа за професията си егоцентрик; виждаме снимка от рецензия в Times, където имитира Джеймс Дийн. Майк е горещо театрално име, което няма намерение да дели слава със съперник. В серия комични ситуации около предпремиерата на шоуто, номерата му катализират психоматичното състояние на Ригън. Снобарката Табита (страхотна Линдзи Дънкан), неподкупен стожер на оперативната критика, чийто ревюта предрешават съдбата на театралните пиеси  в Ню Йорк също прави борбата на Ригън с демоните му неравна. Rешена да убие в зародиш творбата му, културтрегерката мрази всичко, което Ригън представлява (“ти не си актьор, а звезда”). Напрежението нов театрален термин “свръх-резлизъм” и извисява(буквално и преносно) Ригън в полет към свободата, единствен паралел с дебюта на Уилям Уортън Пилето/Birdy (1978).

Birdman

Увереността, с която Иняриту смесва и едновременно коментира жанрове респектира и определя класата на продукта. Ако в екранизираната пиеса “Гардеробиерът” човешката драма е във философския капан “фикция – реалност”, то Иняриту работи със съвременния контекст – произвеждащото и консумиращо посредственост общество на спектакъла(същото от Телевизионна мрежа), мързеливата култура на виртуални ценности, кървавата цена на успеха. Сериозните въпроси не олекват от яростния хумор. “Защо нямам капка самоуважение – тресе се в криза Наоми Уотс. Та ти си актриса, мила” – анализира статуквото нейна колежка.

birdman

Равносметката за важните неща в живота е най-видима през публичната известност на актьора. Виж какво споделя кастът- почти целият с театрален опит- и Зак Галифианакис на 44:26 за етикета “селебрити”. Изплъзването на смисъла е константа, не случаен е цитатът от Сюзън Зонтаг до огледалото на Ригън – “Каквото и да кажем за едно нещо, то не е то”.  Между другото, по подобен начин е дефинирал поезията навремето и Иван Ненов –  поезията е нещо, което казваме с друго, което не е то.
С една дума, Birdman e майсторски заснет (монтажът имитира one take) антидот срещу свободните радикали на поп-културата, след който отстояването так.нар. творческо начало (“среда” или “край”, не знам докъде си стигнал) освен важно, ще ти се види и една идея по-възможно.

* Честият name droping e евтина комедийна патерица, но в случая има отенък на лична изповед особено това за Джордж Клуни.

П.П.
Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството е в програмата на Киномания 2014

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)