С маниакална съпруга влюбена в педалите на своя велосипед и тинейджър в най-мрачния си период, аптекарят Дъг Варни (Рокуел) тушира собствената си незначителност като изписва рецепти за чуждите болки, в никому неизвестно сиво градче. Като истински фармацевтичен магьосник или по-скоро, като отчаян от симптомите на култивираната с години празнота нещастник, Дъг вярва че хапчетата в правилната доза могат да решат всеки проблем.

Животът му променя една шармантна клиентка. Оливия Уайлд е декоративна блондинка, оставена от своя спонсор (Рей Лиота) на самотек и транквиланти. Нейното неудовлетворение и дълги крака разкриват на Дъг двойното дъно в менделеевата таблица.

С помощта на секса и  наркотичните коктейли, които сам счуква в хаванчето, закъснелият революционер Дъг изживява мини ренесанс. Перспективите за нов живот изглеждат лесно изпълними…

Режисирали собствения си сценарий, Geoff Moore, David Posamentier не дават ясен сигнал на какво истински залагат. Филмът им не е нито черна комедия, нито любовна история, нито арт визионерска сатира. Известно време си мислех, че това с хапчетата ще добие някакъв апломб, както в Любовта е опиат и Страх и омраза в Лас Вегас, но канещият се да убие Дъг вместо да задълбае в илюзиите, изведнъж здравословно се опомни и загърби кошмарния трип.
Макар да е малък и симпатичен, в биографията на Сам Рокуел Better Living Through Chemistry ще остане далеч зад Moon, Choke и другите му чудати филми – Кибритлии, Confessions of a Dangerous Mind, страхотният Lawn Dogs.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!