Отчаян и неразбран уличен артист (кукловод) започва рутинна работа на странно, намиращо се между седмия и осмия етаж на корпоративна сграда място. “Таванът не е нисък, просто хората малко се навеждат” двусмилено коментира изумлението му странният му шеф. Скоро там той открива магичен портал, за да разбере, че лепкавият кален тунел засмуква и телепортира влезлия в съзнанието на популярният актьор Джон Малкович. За който няма обяснение, но с който завърта частен бизнес – срещу двеста долара всеки желаещ може 15 минути да вижда, чува и чувства всичко, което известният му приемник прави през това време. Фантастичното преживяване води всеки до състояние на своеобразен катарзис и почти сексуално пристрастяване. Когато Малкович разбира в центъра на какви задкулисни игри се намира, вече е твърде късно да противостои на копнеещите съзнанието и подсъзннието му хора. Един от най-яките моменти е това, което сам Малкович вижда, влизайки в собствения си портал.

Шантавият сценарий на Чарли Кауфман толкова допада на Копола, че той го предоставя на мъжа на дъщеря си – Спайк Джоунзи. Опитите на Спайк да привлече Малкович няколко години, въпреки всеобщото харесване на текста удрят на камък. В Холивуд даже го съветват да преработи Being John Malkovich на Да бъдеш Том Круз (!). Така или иначе, впоследствие нещата се подреждат по най-правилния начин.
Човек е най-наясно със себе си, едва когато е в кожата на друг изрича лайтмотива на филма кукловодът на Джон Кюсак, малко след като с жена си Лоте (Камерън Диаз) са направили по едно пътуване към съзнанието на Джон.
Екпроприирането на биографията на Малкович е на сто процента. Артистичното надграждане, което Кауфман прави е красиво и магнетично. Без видимо нищо случйно. Бивайки филм във филма, за известно време Малкович е всеизвестен с философията си кукловод, разнасящ по света славата на своето изкуство. Името на Кюсак- Крейг Шварц е комбинация от имената на реално разписалите се в арт-историята кукловоди, Edward Gordon Craig and Bruce Schwartz. Първият е смятал, че фигурата на кукловодът трябва да е толкова видима за зрителя, колкото е и тази на куклата.

След този филим екзистенциално-изповедалният лупинг, чрез експлоатационен микс от “измислено-реални” личности и публичният им образ в комичен фентъзи костюм, става запазена марка на Кауфман, автор на многопластовите и концептуално сродни  Confessions of a Dangerous Mind, Adaptation. и  Eternal Sunshine of the Spotless Mind.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!