Being Flynn (2012)

Being Flynn e по мемоарите на Ник Флин носещи мрачното заглавие Another Bullshit Night in Suck City. Робърт Де Ниро е мошеник на дребно и както той се нарича “оцеляващ артист”, с много и най-различни диагнози, който цъфва пред сина си 18 години след като го е изоставил. С расистки и хомофобски псувни на уста, величаещ бъдещата класика, която уж пише в момента. Синът му, Пол Дано също е проекто-писател, с блокиран след самоубийството на майка си Джулиан Мур, талант.
За да се отърве от чувстовто на безполезност Дано започва работа в приют, където малко по-късно, вече като бездомник пристига и баща му.

Сблъсъкът ми хареса, звучи правдоподобно.

Един син може да прости на несъществувалия баща само когато остърже дъното на омразата.

При Дано омразата върви ръка за ръка с наркотиците. Докато баща му обръща патронче след патронче по шахтите на негостоприемен Манхатън- той пържи мозъка си с крек. Репликите на Де Ниро видимо му носят удоволствие – трагикомичният му образ е изпипан до детайл и е различен от “бащите”, които е играл до момента. Взет е и максимума от възрастта му.  За фокус на финала е избрана приемствеността на (добрите гени)между двете поколения мъже.

8/10

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!