Прослушване – киното, след което вече нищо не е същото


Вдовец с приятел в кинобизнеса си избира жена, на организирано от тях прослушване за мним филм. Момичето по което самотният баща хлътва е бивша балерина, скромна, загадъчна, крехка, с шепнещ ангелски глас. Ще кажеш – на границата на виреене. С красотата на стих от Новалис, в кандидатурата си е написала какво й е струвало да се откаже завинаги от мечтата си, как това е променило представите й за живота и смъртта. Тъмна сила привлича зрелият, осигурен екземпляр на средната класа в Япония към изваяното в сълзата на човечеството бедно, почти дете създание. Въпреки прагматичните и загрижени съвети на приятеля си да я забрави на мига и да не я търси повече, той не устоява. Визуалните хватки, които придружават сцената с фаталното телефонно обаждане обръщат всичко за което си си мислел, че си подготвен. А дори още не е станало нищо сериозно. “-Вие, мъжете, правите прослушвания за жените си и ги проваляте, за да можете да спите с тях после.” – мърка изумителната Eihi Shiina.
Audition е от тези недостижими бисери на японското жанрово кино, за които хора като Куентин Тарантино свалят звезди*. Такаши Мийке познаваме от Koroshiya 1/Ichi the Killer (2001), The three extremеs, Yakuza Horror Theater: Gozu… И най-вече от Bijitâ Q (2001) – филм, за който след още десет години може и да съм психически подготвен да пиша.

В Audition има удивително много занаят. Действието е така миксирано, че ужасът от хорор кадрите нараства подкрепен главоломно от монтажа. Именно разместването на пластовете психологически и физически кошмар, са това което ти дърпа земята изпод краката и ти пропадаш ли пропадаш. Черна магия.
Не става въпрос само за задоволяване на перверзния вкус на жадните и извратени за гор гор-фенове. В Audition има много остра сатира и критика към
джендър политики, видими на предна линия през цялото време. Мачисткият действащ стереотип на патриархално-авторитарния, материално осигурен мъж е накълцан и съшит в разбунтувалото се срещу образа му чудовище; фрийк творение на куп нездрави традиции толериращи насилие. И не само на мачиста, а на мачиста-самотник, зле катастрофиралият в устроения от себе си свят пошъл консуматор, който не буди и не проявава съжаление (Спомни си Battle Royale 1,2 на Кинджи Фукасаки). Подиграна е цялата идея за успешен, осланял се на добре изиграни карти живот в мравуняка. Има много пънк в киното на Такаши Мийке.

*Ето какво казва Куентин Тарантино за Audition и Такаши Мийке в разговор с Брет Елис (4:35)

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)