Американски снайперист


American Sniper

Американски снайперист е по истинската история и мемоари на Крис Кайл (1973-2013), чийто първа акция в Ирак е 1999-та. В рамките на няколко мисии застрелва 160 мъже и жени, официално. От огневата линия говори с жена си, с детето си, после мери окуляра. Национален герой. Последната си година общува с психично увредени себеподобни. Един от тях го сваля мъртъв. Без снайпер.
Отдадеността на Брадли Купър на продуцентския му проект е измерима с 40 паунда качено тегло, часове изгледан архив, усвояване на чуждите маниери и речник, с музика, тренировки и обувки заети директно от Крис. Харесва ми тази бизнес дисциплинираност и професионална почтеност, няма нищо общо със света на изкуството.
С Крис Купър говори по телефона само две седмици преди смъртта му. U.S NAVY-та припознават духа на приятеля си в Брадли. Двама с Клинт обещават на Кайл старши филмът да не засегне репутацията на сина му. Крис е казвал, че Истууд е единственият режисьор, който може да филмира живота му. И явно не са я засегнали, а наопаки, щом трябва Сара Пейлин да контрира изказване на документалиста Майкъл Муур за зловредното влияние на лентата; недомлъвката “нацистка пропаганда” на Сет Роугън също добавя щипка сол към дебата подлец ли е или икона гражданинът К.

American Sniper

Така или иначе, Крис Кайл е легенда за републиканска Америка. Може би и за всички платили рекордните 150 милиона долара, за да гледат филма първия уикенд. Дали адреналинът на Кайл, натискайки спусъка на 160-те “защитили Родината” изстрела е бил подготвен от пропагадния патос на медиите и политиците? Награждаването на военния “Арго” на Бен Афлек от Мишел Обама на Оскари 2013-та е в този дух. Трагедиите в истинските истории са храна за ентъртейнмънт-а. Индустрията прибавя или разрежда с една и или друга съставка концентрата, за да захрани пушечното месо- с пуканки в салона днес, със снайпер на рамо утре, за нова порция трагедии “по истински случай”. Съживяваща икономиката циркулация на левкоцити и банкноти.

Величината на Истууд е видима в решенията на Кайл/Брадли. Никой не може да отрече логиката им. Възпитано в Стария завет от широкочелюстен примат, неуспяло като родео играч, ниската си самооценка момчето бори на изпита по патриотизъм. Наивно, но ефикасно. Поразява врага от 1900 метра. Кошмарите в паузите на цивилния живот подсъзнанието му озвучава с престрелки. На финал – изпратен с почести труп и разбито семейство, във филма- изпратен с почести труп и Енио Мориконе, с музика от спагети уестърна Il ritorno di Ringo, 1965-та.

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

, , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)